Огромните, по детски блестящи очи на Изи. Трескавите, обичащи очи на Томи. Тя, освободена от страха за смъртта и намерила покой. Той – изпълнен с гняв от безсилието пред болестта, наречена смърт. Между тях – силна до болка обич и въпреки нея – невъзможността да спрат вечния кръговрат на живота. Символите – кръгът, като затворено пространство и съвършена форма, дървото – растеж, живот, сътворение, поникване, прераждане. Музиката – тъжна, проникваща, прекрасно допълваща контраста покой, увереност – непримиримост, търсене. цигулка, изпълваща сърцето с ридание. Обичам да бъда опровергавана, точно когато кажа, че от дълго време не намирам филм, който да ме разтърси и впечатли издълбоко. В този няма логика, има идеи…

Напоследък се случва така, че споделям емоция само чрез филми. Може би, защото е по-просто. Веднъж чух някой да казва, че когато искаш да кажеш много неща с малко думи, обикновено не казваш нищо. Затова стоя притихнала и донякъде интровертна през този период на предусещане на промени, пролетна свежест и преподреждане, и през ситото на сетивата излиза само това: От време на време човек трябва да си подарява филми като Flicka. Някои биха казали, че са детски, или по холмаркски семейни, но ако ги гледаш в точния момент, всъщност са човешки, вдъхновяващи и докосващи. Flicka ме върна в периодите на една невинност, която веднъж надрасната, никога повече не се завръща в…