-
Kaleo
Едно от последните ми музикални открития – една исландска банда, чийто вокалист е като издялан от вулканичен камък и с една характерна дрезгавина на гласа, която просто ме кара да настръхвам. Сцената за клипа на най-популярното им парче е не къде да е, а … във вулкан. Повече за тях на сайта им officialkaleo.com
-
Tarja Turunen „Ave Maria“
Разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. Божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. Повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. И въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация. Не мога да не споделя малко впечатления от публиката: не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане. Абсолютно недопустимо е,…
-
25
Дългоочакван нов албум. Изглежда още по-красива и по-зряла, а гласът й е все така зашеметяващ.
-
„Тристан и Изолда“
Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така… Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о) Признавам, че ми беше много любопитно. Не…
-
„Beyond the lights“
На пръв поглед може да ви се стори като добре познато клише.. Но всъщност този филм е за отровата на родителската амбиция, за клетката на славата, за безмилостната фасада, зад която се крие поредната звезда-продукт за милиони, за любовта, която размества пластовете и променя посоките, за огледалата, в които се оглеждаме и ръцете, които ни издърпват от отчаянието… И за изборите, които правим, за да бъдем себе си. През цялото време, докато гледах, не знам защо, си мислех за Риана, но всъщност всеки артист от нейния ранг може да бъде прототип на героинята. Очаквано, саундтракът е силен.
