• кино,  музика

    “Creed II”

    За поколението, което не познава Роки Балбоа поредицата, Creed II ще е може би малко old-school, но достатъчно драматичен с типичната история за смазания герой, който възкръсва по-силен, за да се изправи срещу страхове, врагове и най-вече себе си.За мен Creed II е уважително направен римейк на Rocky IV, а симпатиите ми към Майкъл Б. Джордан и Силвестър са подкрепени сериозно от якия саунд, който към днешна дата е еквивалентът на легендарната Eye of the Tiger.Откритието ми сред този звуков взрив е британецът с нигерийски произход Jacob Banks, чийто дрезгав глас влезе директно под кожата ми.

  • кино,  музика

    “A Star is born”

    Една дума имам за този филм: СТРАСТ. Във всичките й форми и проявления. Сигурно съм гледала версията с Барбра Стрейсънд. Не я помня. Версията на Брадли Купър е смела, откровена, истинска, силна. Нея със сигурност ще запомня. Лейди Гага (Stefani Joanne Angelina Germanotta, сигурно малко хора знаят името й) е живото доказателство за пластовете, които трябва да белиш, да белиш, докато достигнеш до истинското, до същината на таланта.. Химията между тях е осезаема. Преди да гледам филма бях озадачена от начина, по който той я гледаше по интервютата. Сега не съм.. Енергията, която влагаме, за да съзиждаме… И обратния й знак, който ни помита. И любов – за експлозивна сплав…

  • кино,  музика

    “Whitney”

    В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас… Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си…

  • арт зона,  музика

    “Корсар”

    Снимков материал: Софийска опера и балет Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. Въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.