Поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. Първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. Унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.

Kрасив, специфичен глас, в който се долавят нотки Адел и Ейми Уейнхаус, екзотични черти като на Риана и звучно, запомнящо се име: нямаше как Андра Дей да не ме спечели в момента, в който я чух. Rise Up дотук за мен е най-силното от нея, песента е от албума Cheers to the fall, който е издала миналата година, но се поразрових и открих много силни кавъри от предишни години. Sтайлингът й в момента е ненужно тежък и твърде ретро за моите възприятия, но какво да се прави, it’s showbiz baby. photos found on Pinterest, copyright belongs to the rightful owners.

Първият албум на Yasmin Levy, който чух, беше La Juderia и плачещият глас на Ясмин ме покори изцяло. Това е музика, която разказва истории, разтърсва с емоция, настръхва те, залюлява те, докосва най-дълбоко скритите ти струни, изплаква тайните и загубите ти и всичко това – с неописуемо преплитане на испанските ритми с неимоверната сила на женското сърце. От албумите й си харесах цели пет: La Juderia, Tango, Libertad, Sentir, Mano Suave и с огромно удоволствие ги използвах за фон, докато рисувах няколко от картините за предстоящата изложба. La Alegria обаче буквално ме разби. yasminlevy.net Снимковият материал е намерен Google и правата са на съответните автори. Photos found on Google, copyright belongs to the…