-
„The Hundred-Foot Journey“
Сблъсъкът на култури може да е съкрушителен, но талантът винаги намира начин да процъфти.. За пръв път роман и екранизация по него (въпреки разликите в сюжета) ми се струват равностойни по очарование – книгата е майсторски написана от Ричард Морей с такива изкусителни кулинарни описания, които предизвикват всички сетива едновременно, а филмът си има истинска перла – любимата ми Хелън Мирън, която води (може би наравно с Мерил Стрийп) първенството за grumpy old lady в моята класация, а с „класическата“си френска осанка ме спечели окончателно. Само ще добавя, че авторът на книгата е работил за Forbes, а филмът е продуциран от Опра и Спилбърг. Няма как комбинацията да не е успешна. А в…
-
„Жената жерав“
Както много други неща в живота, „Жената жерав“ ме намери съвсем неслучайно, убедена съм, като подарък, уютно загърнат в артистичен фрееричен калъф. И уж реших да я чета на плажа, а скочи в скута ми цели два дни преди почивката. Удоволствието започна още щом я взех в ръцете си – в такива моменти се сещам защо все още обожавам да държа книга с хартиени страници – в мен се плъзга неописуемо усещане за нещо хубаво, което предстои да изживея, докато ги разгръщам и попивам… Усмихнаха ме още първите страници, значи правилно бях предвкусила насладата… Една необичайна нощ, почти като насън, Джордж намира ранен бял жерав в задния си двор и…
-
„Тhe fault in our stars“
„I’m in love with you, and I’m not in the business of denying myself the simple pleasure of saying true things. I’m in love with you, and I know that love is just a shout into the void, and that oblivion is inevitable, and that we’re all doomed and that there will come a day when all our labor has been returned to dust, and I know the sun will swallow the only earth we’ll ever have, and I am in love with you.“ „There are infinite numbers between 0 and 1. There’s .1 and .12 and .112 and an infinite collection of others. Of course, there is a bigger…
-
„Всички можем да летим“
„Била съм птица, преди да се родя – сънувам го и нощем, и наяве. Понякога ръце като крила разпервам и забравям, че всъщност аз не мога да летя. Била съм птица, всяка моя клетка помни прегръдката ни с вятъра, пространствата огромни в небето – дом за ятото, и скоростите главоломни. Била съм птица, щом се съживявам като клюмнало цвете след жажда, щом лудият вятър завява, в мен птичата волност възражда и всичко сегашно забравям. Била съм птица, преди да се родя, но птичата душа в човешко тяло мечтае пак за своите крила, че в клетка се очовечава. Но ключа си намерих – Любовта.“ ______________________________________ „Танцуващи на микрон разстояние тела. На…
-
„Слънчогледи за Мария“
Всеки път като зачета Керана Ангелова и си припомням защо така неистово обичам да чета. То е като усещането да ти се напълни устата със слюнка от предчувствие за нещо вкусно, което ще засити сетивата, любопитството и глада за хубава питателна история. При мен този глад започна, когато бях някъде 5-6 годишна и засричах първите си книжки.. И до днес ме връхлита периодично, на огромни талази, които резултират в дълги списъци от книги за купуване и все по-изкълчени етажерки за книги. Та да се върна на „Слънчогледи за Мария“: потопих се в нея примамена от сюжета – Ван Гог и историята на една Златна Мария. Както беше и с Елада…
