Ех, този Патрик Нес… След „Жената жерав“, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време „виждах“ филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна. „Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…“

„Сякаш били изминали стотици години, а жената продължавала да стои на брега, на м я с т о т о и се вслушвала в песента на морето – вътрешностите му се преобръщали и от дълбините му излизал мощен стон. Песен-стон, монотонна, хипнотична, внушаваща мисълта за вечност, в която можеш да нагазиш, стига само да поискаш. Вълните се разбивали в скалите, навсякъде хвърчали бели пръски и още във въздуха се превръщали в кристали сол. Жената ги усещала как посипват косите и раменете й като скрежни искри и вледеняват вкуса на времето върху нацепените й устни.“ „Рибарят посегнал, ръката му полегнала във въздуха над лявото рамо на жената – струвало му се…

„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“ На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно…

Сигурно са малко хората, които не биха разпознали фотографията на Gregory Colbert – за мен тя излъчва покой, равностоен на медитация от първия миг, в който я зърнах; поезия, без да има строфи, докосване, без физическо присъствие… Сега, след като държа в ръцете си уникалното издание на романа Ashes and Snow, всички елементи на този великолепен замисъл (фотографии, филм, писма) застинаха в съвършено цяло, за да разкажат една необикновена сюрреална история. Из писмата: “Letter 1 To the princess of the elephants, I disappeared exactly one year ago. On that day I received a letter. It called me back to the place where my life with the elephants began Please forgive…