-
„Живот в скалите“
Обикнах редовете на тази книга бавно и на малки глътки, докато разказът постепенно ме въвеждаше в необиновената история… Имам си любима необходимост, за да ме грабне един текст и да ме спечели безрезервно – в него да присъства неуловимото и ествествено преливане на действие с философски размисли или анализи. „Живот в скалите“ е изтъкана точно с магията на това преливане и макар книгата да не беше моя, признавам си, не можах да се удържа и подгънах немалко ъгълчета… „- Стигнеш ли до кръстопът, сине – каза Демир на Богомил веднъж, – забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам. Като табела без посока я остави да стърчи,…
-
„(Не) възможният Адолф“
За мен книгите са едно особено напоително удоволствие още от детските години. Затова и почти всеки рожден ден имам ритуал – подарявам си количества книги, които едва успявам да отнеса вкъщи. Напоследък обаче на няколко пъти с разочарование установих, че не изпитвам познатия див книжен ентусиазъм и ми е трудно да избера дори една книга, която да поискам да си купя.Дали това е функция на пресищането с информация, дали филтърът ми става все по-тесен, дали прекомерното изобилие по рафтовете изначално ме отказва, не знам…Но пък знам, че когато се появи нещо наистина отличаващо се, възторгът е абсолютен. „(Не) възможният Адолф“ е първата книга, която чета от Ерик – Еманюел Шмит.…
-
„Жената, която създадох“
Зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея. С чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. Още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… Начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като…
-
„Така го правят датчаните“
Ппопаднах на презентация на Хелън Ръсел преди няколко години, докато ровех из Youtube за живота по скандинавието. Тя е британски журналист, на който се налага да се премести за 1 година в Дания, след като съпругът й получава предложение за работа в Lego. Така се ражда и първата й книга „The Year of living danishly“. Отдавна подозирам, че с мъжа ми имаме нещо скандинавско в нас (минимализма, чувството за естетика, любовта към изчистения и модерен дизайн, уважението към естетиката и в обществена среда (което у нас уви е кауза пердута), инстинктивното постигане на толкова популярното вече hygga – домашен уют с няколко свещи и топло одеалце), затова с огромна радост…
-
Лили Георгиева – „Oт любов към себе си“
Познавам Лили отпреди доста години, още преди тя да се занимава с консултантска дейност и донякъде, макар и по-отстрани, имах възможност да наблюдавам нейната собствена трансформация, лична и кариерна промяна. При мен професионалната промяна настъпи преди да има към кой да се обърна за помощ, по метода на опита и грешката и се радвам, че сега десетки жени ще преминат малко по-безболезнено през процеса. Ще им помогне Лили и нейната настолна книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. В нея освен практическите насоки, безценни са истинските истории на 30-тте смели дами, които споделят своя път през смяната на професионалното поприще (моята история ще намерите на стр. 190 🙂…
