„Нека се разберем: минавам за любопитен, жизнерадостен, обожавам човечеството и неговата сложност, вълнувам се от хора и произведения – иначе нямаше да съм нито писател, нито драматург, нито читател, – но понякога вярата ми в човека сякаш преминава през затъмнение. Рядко, макар и редовно, се налага волята да ми припомня, че ценя човешкия род, толкова силно ме разклащат насилието, неправдите, глупостта, бездушието към красотата и най-вече примирението с посредствеността.Човекът трябва да бъде обичан… но колко е трудно да го обичаме! Както човек не може да бъде оптимист, без дълбоко в себе си да е познал песимизма, така и не може да милееш за човечеството, бе малко да го мразиш.“ Из…

Обикнах редовете на тази книга бавно и на малки глътки, докато разказът постепенно ме въвеждаше в необиновената история… Имам си любима необходимост, за да ме грабне един текст и да ме спечели безрезервно – в него да присъства неуловимото и ествествено преливане на действие с философски размисли или анализи. „Живот в скалите“ е изтъкана точно с магията на това преливане и макар книгата да не беше моя, признавам си, не можах да се удържа и подгънах немалко ъгълчета… „- Стигнеш ли до кръстопът, сине – каза Демир на Богомил веднъж, – забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам. Като табела без посока я остави да стърчи,…

За мен книгите са едно особено напоително удоволствие още от детските години. Затова и почти всеки рожден ден имам ритуал – подарявам си количества книги, които едва успявам да отнеса вкъщи. Напоследък обаче на няколко пъти с разочарование установих, че не изпитвам познатия див книжен ентусиазъм и ми е трудно да избера дори една книга, която да поискам да си купя.Дали това е функция на пресищането с информация, дали филтърът ми става все по-тесен, дали прекомерното изобилие по рафтовете изначално ме отказва, не знам…Но пък знам, че когато се появи нещо наистина отличаващо се, възторгът е абсолютен. „(Не) възможният Адолф“ е първата книга, която чета от Ерик – Еманюел Шмит.…

Ппопаднах на презентация на Хелън Ръсел преди няколко години, докато ровех из Youtube за живота по скандинавието. Тя е британски журналист, на който се налага да се премести за 1 година в Дания, след като съпругът й получава предложение за работа в Lego. Така се ражда и първата й книга „The Year of living danishly“. Отдавна подозирам, че с мъжа ми имаме нещо скандинавско в нас (минимализма, чувството за естетика, любовта към изчистения и модерен дизайн, уважението към естетиката и в обществена среда (което у нас уви е кауза пердута), инстинктивното постигане на толкова популярното вече hygga – домашен уют с няколко свещи и топло одеалце), затова с огромна радост…