-
„A Good Woman“
Дълго търсен, но затова пък на сто процента попит. Забавен, приятен за окото, със силен и остроумен до брилянтност диалог, създаден по пиесата на Оскар Уайлд „Lady Windemere’s Fan“, филмът е прекрасно трагикомично преплитане на съдби. Хелън Хънт е великолепна в ролята на фаталната жена, която всеки мъж желае, а всяка съпруга презира. A must за всяка колекция. „Човек си държи очите широко отворени преди сватбата и полузатворени след това. Това е тайната.“ „Харесвам Америка. Сещаш ли се за друго общество, което е извървяло пътя от варваризъм до упадък, без да си направи труда да създаде цивилизация. Поклон на американската ефективност.“ „На този свят има само две трагедии. Едната е да не получиш каквото искаш,…
-
Сребърните плажове от Предела на света
„Децата на Просперо. Ключът към Дверите“ Джан Сийгъл
-
„Последният еднорог“
Сдобих се с Последния еднорог в една студена и ветровита зимна вечер и щедро обещах, че ще понапиша отзиви след като я прочета. Казват, че вълшебството само те намира, когато много много имаш нужда от него или стискаш очи и го търсиш упорито :о)… В дни, в които не се усмихвам и се чувствам изтерзана, некрасива и обезверена, срещите с еднорози са животоспасяващи. Последвах я в приключенията, на един дъх попих тропота, съмненията и крехката й сила, и смелостта да търсиш себе си, дори, когато си на път да забравиш кой си…Така омагьосана останах преди време от Приказка без край и Момо.. И въпреки че цялата е прекрасна, сърцето ми докосна следното: „Невинаги сме зърнатото…
-
„Парфюмът“
Блаженството от поглъщането на Парфюм предвкусвах дълго преди да я взема в ръце. Четох я на бавни, дълбоки глътки, защото знаех, че това е от онези все по-редки книги, които започваш, без да искаш да стигнеш до края, попиваш жадно лист след лист, и когато все пак свърши, си готов да я започнеш отначало. Изобилието на думите, което блика щедро от всяка страница, мога да сравня единствено с така любимите новели на Цвайг и романи на Ремарк, в които цели пасажи остават да греят в съзнанието, сякаш магически пропити от пъстрота и живот. Оставих се дни наред на омаята от прекрасно-детайлното пресъздаване на извличането на най-фините екстракти и ухания, в…
-
Умира бавно този, който не пътува
„Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една…
