-
Adios Hicomm
Във февруарския брой на HiComm ми се падна да пиша едиториала и там написах следното: „Точно като в онази китайска поговорка, някой като че ли сериозно ни е „пожелал“ да ни се случи да поживеем в интересни времена. По всичко личи, че вече започна една необичайна, динамична и трудно предсказуема година. И независимо дали сме от крайните оптимисти, които смятат, че „нас криза не може да ни уплаши“ или сме някъде в другата крайност с визия в по-тъмни краски, всичко в последна сметка се свежда до предизвикателството към способностите ни да се справяме в екстремни условия.“ Е, ако някой ми беше казал, че след като години наред го отлагах и се…
-
От и за любими художници I
Из “Гоген” Белинда Томсън “За да оцени човек литературно произведение, той трябва да е интелигентен и добре образован. За да оцените картина или музикално произведение обаче, се нуждаете освен от интелигентност и познания за изкуството, от специална нагласа и чувствителност, които не са дадени всекиму. С една дума трябва да сте родени с усет за изкуството и макар много хора да се смятат за такива, малцина са избраниците…” Из “Oбобщени бележки” “Aз намирам всичко за поетично. В най-дълбоките дебри на сърцето си дори, толкова мистериозни понякога, също съзирам поезия. Формите и цветовете, съчетани в хармония, създават сами по себе си поезия. Размислите върху живописта на друг художник предизвикват у мен…
-
Истории оттук-оттам
Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия. Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме.. Истории оттук-оттам – любимата…
-
Изповеди
Най-после успях да прочета докрай “Изповеди по пантофи”. В разговорите с хората на духа, открих в много от редовете себе си, собствени мисли и преживявания, което е удивително, но и някак приятно успокояващо. Ето местата, които ме впечатлиха и заради които подгънах не едно ъгълче из страниците. Борис Димовски, карикатурист: “Феминизмът е болестно състояние. Жените загубиха, като се натовариха допълнително. А една натоварена жена е уморена жена. А една уморена жена е слаба любовница. Тя трябва да има двойно повече време за себе си от мъжа. и… “Защо няма големи художнички? Аз мога да стоя по цял месец в ателието, стига да има кой да ми подава хлебец под вратата.…
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
