Най-сладко е да гледаш подобен филм, без да знаеш нищо предварително. Сядам пред ноутбука с единствената мисъл, че понеже е на Вендерс, ми предстои да се потопя във високо-интелектуално предизвикателство, с неоспоримо академична стойност. Дотук с чувството за хумор. Черно-бялата визия и мудният, мъдър глас на разказвача, които ме обгръщат още в началото, стапят предубедената ми усмивка за секунди… als das kind ein kind war…* Поглъщам притихнала с усещането, че съм гледала това, някога, под някаква форма. С напредването на филма осъзнавам, че е послужил за идея на Град на Ангели, който happens to be един от най-нежните и неуловими филми, които са докосвали сърцето ми… Улавям се на моменти, че…

Гледала съм почти всички роли на Анет Бенинг. Завладяващото изпълнение в Being Julia обаче надмина всякакви очаквания. Да бъдеш харизматична, силна, своенравна и талантлива актриса и с на моменти арогантното амплоа на неотразима жена да въртиш света на малкия си пръст, си има своята цена и Джулия си я плаща цялата, та и отгоре. Въпреки това, присъствието й е плашещо силно и не е за хора със слаби нерви и меки сърца. Всъщност, идеята за филма идва от новелата „Театър“ на Съмърсет Моъм и никак не ми се ще да си я представя дори за миг без Анет Бенинг, която й придава толкова величествено – тръпчив вкус.Не мога да се сетя…