Да бях пропуснала десетките филми, които изгледах тази година, за да се отдам единствено на този, пак щеше да е година за добра реколта :о).Великолепен, остроумен, насълзяващ очите и разсмиващ, свеж, точен, красив, нетипичен, оставящ усмивката на лицето дълго време след края…Тайничко се надявам да се порадвам и на книгата на Питър Мейл. Още от времето, когато излязоха Шоколад и Къпиново вино на Джоан Харис, разбрах, че подобни стоплящи сърцето сюжети трябва да се пият бавно и с наслада, като пивко и сладко вино от добра година…

Има огромна разлика между това, да носиш дрехите си с удоволствие и да го излъчваш, и да се обличаш по определен начин, само защото някой ще те гледа.На тази мисъл (и на някои други, разбира се) ме навежда „Дяволът носи Прада“. Абстрахирам се от лъскавината, трескавостта, която лъха от всеки момент (който е работил под напрежение знае добре защо му потропва под лъжичката) и от „моделите“, които определят тъй наречените трендове, и на които простосмъртните са длъжни да се кланят. Това, което грабва вниманието ми още от трейлъра, е изумителното (за кой ли път) присъствие на Мерил Стрийп. По дяволите, не искам да съм Анджелина Джоли, искам да съм Мерил…

Минималистичен. Въздействащ. Помитащ. http://www.dogvillemovie.com/ А колко се радвам на край като този!!

Колко е хубаво. Думите са излишни. Усмивка. И вълшебството е реално. Nuovo Cinema Paradiso