-
Разминаване като докосване
В пъти по-добър от римейка The Lake House. Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.
-
„The great debaters“
много много хубав филм, който с удивителна точност попада в категорията Силата на думите. Denzel Washington е с поредната силна, макар и ненатрапчива роля, и същевременно режисьор на тази вдъхновяваща история, създадена по истински случай. интересно съвпадение бе, че изгледах The Great Debaters точно вечерта, когато погълнах почти половината от „Мъже на власт“. дали пък ако нашите политици гледат повече такива филми, все пак няма да научат ценни и важни неща? може би наивен въпрос. но продиктуван от неизбежната реалност.
-
Няма място за слаби мъже
Напоследък успях да изгледам три силни филма, единият от които спечели и Оскар за най-добър филм. Всъщност, да си призная, останах леко разочарована, след като отделих 2 часа на No country for old men. Безспорно братята Коен са много талантливи момчета, по свой си особняшки начин, обаче не разбрах кое точно му беше изключителното на този филм, освен идеята за иронията на съдбата, която след зверско преследване и десетки размазани в кръв трупове, отреди най-обикновени крадци хлапета да извъртят хода на историята. Нито кой знае колко оригинален сюжет, нито чак толкова разтърсваща игра, като се прибави и липсата на каквато и да е музика, тотално ме загубиха за каузата. Иначе,…
-
„Love in the Time of Cholera“
Един мъж, който чака жената на своята любов цял живот. Защото това е съдбата му. Силно, разтърсващо силно. Музиката ме остави зашеметена, както първия път, когато изслушах тази от Фрида. Същата сила и драматизъм, на моменти граничещи с тъга и безнадеждност. Някои нотки ми напомниха In the mood for love, други – The Fountain. Докосващо. И дълбоко.
-
„You are not expendable*“
На някои може им се стори смешно, но аз израстнах в среда и години, в които филмите на Bruce Lee и тези като Rambo, Rocky, Commando и Blood Sport се разменяха и поглъщаха на пиратски видео касетки, формираха ценностна система и дефинираха понятия като добро и зло и чувство за справедливост. И макар че едва ли могат да се нарекат шедьоври на филмовото изкуство, лично аз все още с умиление си спомням стаята ни с брат ми, която беше доволно облепена с плакати от тях – един от които беше точно снимката долу от Rambo: First Blood с този неописуемо-безнадежден поглед, който само Силвестър Сталоун може да извади :о). Близо…
