Не знам дали, защото в последно време няма силни и впечатляващи продукции или понеже ходенето на кино става все по-рядко явление (ех това домашно кино), но нещо филмовите ми ревюта никакви ги няма. Ето повод да се поправя: На моменти твърде зловещ, мрачен и мъчителен, Черният лебед успява да прикове вниманието и да провокира към размисъл (може би именно заради злокобно-психарския подход) и то в няколко посоки: за цената на “върха” и болезнения стремеж към тъй измамното съвършенство… за страстта (или липсата й), която влагаме в нещата, които най-много искаме… за тайната страна, която всеки от нас крие в себе си… за тежестта на чуждите амбиции и посоката, в която…

Жегата в градски условия упорито предразполага към спуснати завеси, климатик и много кино. Сред августовските кино омайници се откроиха три фаворита – два романтични филма и един епичен сериал: 1. Water for Elephants – създаден по романа на Sara Gruen, филмът е романтика в чист приказен вид, приятно ми напомни Тим Бъртън и неговия незабравим Big Fish. 2. Love & other Drugs – в началото се заблудих, че това е поредната сладникава „романтична комедия“, но всъщност бях изненадана как добре са завоалирали сериозната тема, гарнирана с остроумен диалог и чувство за хумор. Ан Хатауей отдавна ми е любимка, а тук се справя повече от прекрасно! 3. Game of Thrones –…

Малко тъжно установявам напоследък, че в последните ми десетина поста няма нито един за кино. По ред причини все по-рядко ходим на кино и все по-трудно става някой филм да ме разтърси здравата, за да поискам да споделя емоцията.. Ако продължава така, май ще се наложи да си прекръстя блога :о) ето какво привлече вниманието ми през последния месец: The King’s Speech – напълно заслужен Оскар за Колин Фърт, който просто е пренесъл силната си, сериозна и запомняща се игра от A Single Man. Уникално партниране с Джефри Ръш, а сцените с арт стената, където се провеждат уроците, са истинско произведение на изкуството. Fair Game – тук мога да коментирам само…

Remember me – не знам дали феновете на Робърт Патинсън ще го възприемат в друго амплоа, освен вампирското, но филмът определено си струва. Не е лек за гледане, но пък е от онези, които те оставят замислен и с желание да направиш и промениш нещо, да изживееш смислени моменти, независимо колко незначителни изглеждат те от разстояние на времето… trailer >> Leap Year – мислех, че ще е поредната сладникава комедия тип Той и Тя, и до голяма степен беше.. Но има нещо докосващо в този филм, може би, защото романтиката е ситуирана в Ирландия, където си е нужно сериозно чувство за хумор, за да стигнеш до… Дъблин. trailer >> How…