-
„Here“
Два нелеки за гледане, но пък усмихващи по един особен начин филма (ако човек не го е страх от драмата) и двата с Бен Фостър. Дълго време не го харесвах този пич, защото играеше все гадното копеле, но в Here (визуална медитация из полетата на Армения, които изглеждат като края на света) и особено в The Messenger, е точно моят тип герой. Душевният и емоционален багаж, който носим със себе си, ни прави това, което сме и ни вади извън клишетата. Дар е да има с кой да го споделим. А това невинаги е лека задача.
-
„Ана Каренина“
Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко. А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?
-
„Jane Eyre“
Ето, за отвързания Джанго нищо не написах (макар че съм възхитена от лудия гений на Тарантино), но явно днес романтиката в мен надделява… Всъщност малко съм изненадана, че все още някой изобщо се решава да направи нов прочит на “Джейн Еър” – роман доста архаичен за днешните времена. Дори се учудвам на себе си, че се реших да го гледам, и то в мрачен и потискащ ден. Но изненада или не, струваше си – макар нито Мия Васиковска, нито Майкъл Фасбендер да са сред любимите ми актьори, признавам, че играта им, особено на фона на плачещата цигулка на Дарио Марианели, бе истинско удоволствие. Не смея да препоръчвам, освен за ценители…
-
„Cloud Atlas“
“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край” Сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. Идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. На няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том…
-
„Skyfall“
Фактът, че три дни след като гледах Skyfall, продължавам да се връщам към него в мислите си, е сигурен знак, че Сам Мендес е създал нещо, което сграбчва за гърлото. И няма как да е по друг начин – това е трети филм от поредицата с Даниел Крейг, който още в Казино Роял внесе необходимата доза съвремие в образа, тук е мрачен, възкръснал от мъртвите, непоколебим, решен да направи, каквото е необходимо, а Хавиер Бардем е съвършеният злодей, от който те побиват тръпки преди още да се е появил… Няма как да не се възхитя на типичния чаровен британски диалог (с повече в неизказаното, отколкото в самите реплики).. В този…
