Филмът на Дани Бойл е абсолютно доказателство за това, как към една и съща тема може да се подходи по уникален начин и оттам резултатът да е коренно различен. Сравнението с Jobs с Аштън Кътчър е неминуемо и за мен Steve Jobs е правилният филм за Стив Джобс. жестоката интуиция, гениалността на границата с психопатия, противоречията и сблъсъка с най-близкия кръг хора и най-вече със самия себе си, прозират в тоновете динамичен диалог, чиито реплики прескачат като на пинг-понг маса и може би добре илюстрират светкавичната бързина, с която функционира мозъкът на гения. А иначе, както знаем, „playing the orchestra“ си има цена и всеки визионер от ранга на Джобс…

За всички татковци на малки и големи момичета… и не само.Прекрасен.

Burnt Мога да разбера такъв тип страст към работата, която те докарва до лудост. Мога да разбера и смазващия перфекционизъм, който те докарва до лудост. Както и колко освобождаващо може да е, когато приемеш най-лошия сценарий. Не знам само как се твори „перфектна“ храна сред такъв хаос и стрес – сигурно това е част изкуството в този бранш. Не е най-добрият „шефски“ филм, но е със забавен диалог и добре илюстрира динамиката в кухнята и обсесията, наречена Мишлен звезди. The Walk Ако някой си мисли, че има странна мечта, трябва да гледа този филм и пак да си помисли. Базиран е на истинската история на французина Philippe Petit, който през…

И още една вдъхновяваща история… Да имаш добра идея, да се бориш за нея, да падаш, да ставаш, да падаш лошо… и противно на законите на „бизнеса“, на вампирите – роднини и свещеното незнание – да успееш. На това му казвам аз упорство. По истинската история на Joy Mangano

Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество,  просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи,…