Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂 Ready Player One Game Night Gringo Marshall Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House The Immortal Life of Henrietta Lacks…

По тягостност, мога да сравня „Еуфория“ с „Меланхолия“ на Ларс фон Трир. Тук уж действието се развива на „най-прекрасното място на света“, но острата цигулка още в началото подсказва за демоните, които трябва да преборят героините на Ева Грийн и Алисия Викандер. Не се подвеждайте по предишните роли на двете мацки – тук нещата са оголени, драматични и на места грозни, но така е, като белиш безмилостно пластовете, за да стигнеш до сърцевината. Тежък за гледане, муден, в едно мъртвешко зелено, но пък какви кадри и какви семпли, но дълбоки теми… Заглавието е препратка към едноименната поема на Gunnar Ekelof. И още един филм, в който героините са сестри, само…

Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.

Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. Освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам. The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. Само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как…

Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място. Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята…