Да си призная, все по-трудно се вдъхновявам да правя нови каталози (последният беше 2012). Първо отнема месеци да измисля концепция, после още толкова да събера картините и да ги снимам, успоредно с това дипля текстове и ги превеждам, после идва обсъждането с екипа  на формата, колко да са фолиата, броя на страниците… След това идва ред на дизайна – само работата по него може да отнеме поне месец – стилистика, елементи, изписани от мен имена за раздели и ръчно изрисувани ударени букви, детайли на картините, обработка на изображения и безброй корекции… После настъпват производствените мъки – каква да е хартията, пък дали ще са достатъчно ярки цветовете, с твърда корица ли…

Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. Ето какво се получи: „Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя? Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната…