-
„От кухнята“ на арт календара за 2020
разпилени мисли от началото на септември докъм 7 октомври: не давам вид на рисков играч, но като дойде време за производство, рязко придобивам усещането за хазартност: ако кажа на повечето хора колко струва производството на календара, а нямам идея колко бройки ще успея да реализирам, ще избягат с писъци и ще ме обявят за луда… научавам цената за мострата – боли ме главата (и стомаха)… като гледам плана за предварителната кампания, която ще ми позволи да финансирам производството, ми става ясно, че през октомври ще ми идва да се гръмна. Добре, че си починах през лятото. от друга страна, гледам как времето минава шеметно – буквално изтича между пръстите, и…
-
Swarez Art
Отдавна не съм се впечатлявала от художник така и то комплексно – от избор на материал (емайл бои), от разработване на техника по метода грешка – опит, от комбинирането на няколко работни пространства с галерия, до позициониране на пазара, мащаб (огромни платна), които доставя къде ли не по света, до личния подход (лично инсталиране в рамките на UK) и до експериментите с различни материали извън картините – алуминиеви скулптури, арт с цветна смола, емайл бои върху карбон…Ед, който твори под марката Swarez, е абсолютно самоук и макар често да му казват, че „това-може-да-го-нарисува-и-пет-годишното-ми-дете“ и че с тези абстракции „никакъв художник не е“, неговата история е толкова вдъхновяваща, че изчетох надлежно…
-
За една изгубена картина
Рядко пиша за злободневности, защото фокусът ми е върху красиви и съзидателни неща, но този път ще споделя опит за колегите (пък и не само). Историята накратко: имах поръчка от международен клиент за оригинална картина с размер 80 х 80 см. За транспорта на картината до Испания се доверих (както и друг път) на Спиди. Те загубиха пратката някъде по пътя. Историята в детайли: картината беше поръчана от мои клиенти от Барселона, започнах работа по нея септември 2018 завърших я в края на 2018, но исках да избегна коледната лудница и реших да я изпратя след НГ на 11.01. дойде локалният куриер на Спиди и я прие: със сертификат за…
-
„Human“
Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател. Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество. (Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко) *photo copyright belongs to…
-
WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018
Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно…
