Докато се прави новия дизайн на сайта, събирам тук материалите от събитието, с което отпразнувах десетте години от създаването на сайта acrista.com… Събитие като това е напълно сравнимо с айсберг – гостите стават свидетели на мъничкия връх, който е видим над повърхността, а най-близкият кръг хора – на целия дълъг и на моменти мъчителен процес от „кухнята“ – месеците събиране на идеи за картини, дните, прекарани в рисуване и снимане, и администриране, нервите и съмненията, лашкането от почти паническото „нямам никаква концепция какво искам да бъде“ до дълъг имейл с идеи как да изглеждат нещата, обмислянето на сценария за видеото, забавлението при заснемането му, месеца със зверска кашлица и болки…

Неслучайно са казали хората, че една жена „прихванат ли я лудите“, трябва мигновено да се намери финансиране за чифт нови обувки или… за кофа с ярка боя. В моя случай този пост го слагам в графата „просто да си наумиш нещо“ и „речено-сторено“ – един ден се събудих с идеята, че ярко червената ни стена в хола „вече не ме кефи“ и какво какво да бъде – естествено, че “декадентско патладжанено“ (както прочетох в една енциклопедия за цветовете). Та, от зараждането на идеята до реализацията й ни трябваха точно 4 дни, през които дори сменихме боята с по-тъмна (за да е точно каквото съм си наумила), а мацката в магазина…