-
Дует за вятър и камбанка
Ето кой улавя най-нежното нашепване на вятъра. Като сън, още неизсънуван. За бамбукова гора, за листенца от вълшебно цвете, за ключа от едно сърце, за перо от свободна птица. Ето кой ще пази шепота – трептене на любимата камбанка – спомен…
-
Филми за творци
Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…
-
Професия „Изящница“
Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно…
-
Филмова експлозия от Васко Василев
Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията. Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна…
-
„Страдание и възторг“
След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки… „Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял…
