-
I miss the poetry
Не ме питайте защо редовете по-долу излязоха директно на английски. Нито откога не съм писала дори нещо близко до поезия. Но ето на, докато си пиех кафето сутринта, се роди следното: I miss the poetryof the boring days,when everythingused to happen slowly,and I could dreamwithout distraction;when I could looka single drop of rainrolling down a glass for hours;when the clouds did not hurryto change into funny shapes.I miss the old dayswhen magic wasin every single thing,and life was simplein its rapture. Вдъхновението:
-
За изложбата „Сред звездите“
Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност. Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба. През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света. Като художник, който през целия си творчески…
-
Рик Рубин и неговата книга „The Creative Act“
Вярвам, че правилните хора и ресурси те откриват в точния за теб момент и безкрайно ценя тази синхроничност на вселената :о). Затова и не съм учудена, че именно по време на подготовката за изложбата за есента на 2025, попаднах на първото видео за Rick Rubin и неговите идеи за творческия процес. Рик Рубин е музикален продуцент, който твърди, че “нищо не разбира от музика”. :о) Затова пък през годините е работил с музиканти като Адел, Еминем, The Beastie Boys, Red Hot Chilly Peppers, Slayer, Metallica, Johny Cash и има не една и две награди Грами. Бидейки интересен персонаж, неговият подход към създаването също е изключително необичаен, но безкрайно ефективен и…
-
Откровено за художническия живот
Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно. Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.…
-
Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia
От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :)) И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея. Силно препоръчвам видеото на Джеймс Пейн, който разказва в детайли за картината и дава така необходимия контекст: Гледайте и видеото от този ден в YouTube канала на Acrista Art: Статиите за музея Прадо и музея Тисен-Борнемиса.
