-
Визуални вдъхновения
В този пост събирам визуалните перли, които са истинско вдъхновение за мен…
-
„Song of the Sea“
Не помня откога не съм гледала толкова красива анимация, в която всеки кадър да е картина..„Song of the Sea“ е базирана на келтската легенда за селки – митологично същество, което на сушата е човек, а под водата се превръща в тюлен. Тази прекрасна магическа приказка е с напълно заслужена номинация за Оскар за най-добър анимационен филм за 2014.
-
Kерамика и грънчарство в Арт клуб „Рояна“
Нали знаете, има неща в онзи дългия списък с желания, които все остават на заден план (няма време, няма пари, твърде заета съм, твърде апатична съм, твърде незнам-каквоси съм)… Е, за мен да седна на грънчарско колело и да намажа ръцете с глина е едно такова желание от много години (сигурно още откакто гледах филма Ghost)… и най-после взех, че го осъществих!Мястото е Арт клуб Рояна – свежо и със силен творчески заряд. Курсът включваше четири сесии по час и половина. Ден първи: Ден втори: Ден трети: И ето я и дългоочакваната готова продукция: овца, купа, чиния с ангел, четири бижута, малък съд за чаена свещ. И понеже знам, че…
-
„Господин Търнър“
Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“… Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия…
-
„Big Eyes“
Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. Поредно попълнение в…
