На кино
Мога да разбера такъв тип страст към работата, която те докарва до лудост. Мога да разбера и смазващия перфекционизъм, който те докарва до лудост. Както и колко освобождаващо може да е, когато приемеш най-лошия сценарий. Не знам само как се твори „перфектна“ храна сред такъв хаос и стрес – сигурно това е част изкуството в този бранш. Не е най-добрият „шефски“ филм, но е със забавен диалог и добре илюстрира динамиката в кухнята и обсесията, наречена Мишлен звезди.
Ако някой си мисли, че има странна мечта, трябва да гледа този филм и пак да си помисли. Базиран е на истинската история на французина Philippe Petit, който през 1974 г. опъва въже на покривите между двете кули в Ню Йорк … и просто си се разхожда по него. Е, не е чак толкова просто и това не е единствения му такъв безумен проект, но… мечти, какво да ги правиш…
Всеки проект, включващ Спилбърг и Том Ханкс, си струва двата часа време, особено, ако е шпионска история от Студената война.
Бахти бабата, наистина! Напомни ми малко на моята… Лили Томлин е превъзходна като хаплива поетеса, която поставя всички на място, докато помага на бременната си внучка да направи аборт.
Нищо, което подозрително те изважда от депресията и започва да те кара да се чувстваш жив, няма да остане ненаказано. Ех този Уди Алън и неговите истории с (не)очакван край. Добра роля на Хоакин Финикс и Ема Стоун.
На всички е ясно как завършват тези истории (на гангстери, които правят бум, разширяват територия и след това не им достига акъл да задържат положението. Или пък си имат луд брат близнак, жаден за кръв и величие.) Обаче Том Харди прави впечатляващо превъплъщение като двамата братя Реджи и Рони Крей и понеже той е талантлив, а те са британци, някак все пак филмът е извън клишето.
