„Art isn’t art until someone says it is“

В Mona Lisa Smile Катрин Уотсън, преподавател по История на изкуството, показва картината „Flayed Ox“ на Chaim Soutine, от 1925г. и се обръща към своите ученички:

„Хубава ли е?“, пита тя.
Момичетата са шокирани – картината не е включена в официалната програма.

„Не, не е хубава. Всъщност, дори не бих го нарекла изкуство. Това е гротеска!“, реагира най-„знаещата“ от тях.
„Има ли правило изкуството да не е гротеска?“, контрира друга.
„Няма ли правила?“, обажда се трета.
„Разбира се, че има. Иначе някоя простовата картина може да се приравни с Рембранд.“, отвръща уверено „знаещата“ девойка. – „Има стандарти, техника, композиция, цвят, дори обект. Така че ако приемате, че изгнилото месо е изкуство, повече или по-малко, добро изкуство, какво ще учим тогава?“

„Точно това, отговаря Катрин, какво е изкуство? Какво го прави добро или лошо? И кой решава това?“

„Изкуството не е изкуство, докато правилните хора не кажат, че е.“, заявява „знаещата“ девойка.
„И кои са те?“, пита Катрин…
………

смях. ………..