„Art is not work; it’s playtime“

месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да си представят как минава работния ден на фрий лансъра, от което разговорите/въпросите за „работа“ в моето поле неадекватно и омаловажаващо липсват. нейсе, на кой му пука! на мен в главата ми има купища идеи за картини, още толкова идеи за позициониране и реализация, арт маркетинг стратегия в краткосрочен и дългосрочен план, десетки арт блогове и книги за четене (в момента пресушавам Self Promotion for the Creative Person), списък с платна и маслени бои за пазаруване и какво ли още не. тия дни се убеждавам, че двете най-сериозни предизвикателства на свободната професия са първо дисциплината и умението сам да си създаваш ефективен график и второ – стратегията ти за представяне пред света. защото в днешния изтрещял от информация свят, за да си успешен в арт бранша (според собствените ти критерии за успех), трябва да си в пъти по-изобретателен от останалите сегменти, на които ежедневно им се налага да бъдат креативни. така че моите усилия са насочени в тази посока. при всички случаи нагласата ми е да се радвам на свободата и на всеки момент, в който създавам (и не работя за някой друг), защото както казва Харли Браун: “Art is not work; it’s playtime. Put that in your resume.”