Ноемврийски филмов микс

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в “Марли” като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. Разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин Костнър), тази история е магична и завладяваща, усмихваща и тъжна едновременно, точно като важните неща в живота.

The Lion King – бях много любопитна за новата версия на филма, особено, след като съм гледала неведнъж предишната. Мога само да възкликна, изумително е какви чудеса вършат технологиите и огромните екипи зад проект от такъв мащаб! Сега вече не знам коя версия е по-добра, но тази определено си струва да се гледа. И определено е филм за възрастни или поне за по-големи деца.

Anna – не мога да кажа, че новият филм на Люк Бесон е нещо невиждано досега (дори доста напомня на неговия “Никита”), но има нещо приковаващо в Саша Лус, което го прави запомнящ се – тя е такова удоволствие за гледане, че спокойно преглъщаш клишетата на жанра. А комбинацията с Хелън Мирън като сурова тьотка от КГБ е направо неустоима.

Ladies in Black – създаден по едноименния роман на Madeleine St. John, “Дами в черно” е приятно разтоварващ филм за момичета, работещи в голям универсален магазин в Сидни в края на 50тте години на миналия век, с всичките им трепети, ограничения, мечти и стремежи.

Yesterday – какво би станало, ако се събудите след инцидент и сте единственият човек на света, който помни музиката на Бийтълс? Свежа и оригинална история, която поставя интересни въпроси и естествено, саундракът е истинска награда за феновете 😉

Woman at War – от време на време си подарявам по някой скандинавски филм, ей така, за сравнение с американската масовка. Този се оказа забавен, държащ в напрежение, красиво сниман, с леко-Ъндърграунд подход към музиката, с две думи – хареса ми.

Storm Boy – прекрасна история за детството и преживяванията, които ни белязват за цял живот. Джефри Ръш както винаги е великолепен разказвач, а кадрите са истински произведения на изкуството.

Killing Eve s02 – вторият сезон на сериала категорично е по-добър от първия. Прелъстяване по психопатски, поддаване на тъмни импулси, неочаквани обрати, ексцентрични тоалети и прерязани гърла – всичко си има, за да те закове за часове към екрана.

Mindhunter s02 – още психопати… От филмите, които мога да гледам на час по лъжичка, за да не ме залее лепкава и зловеща параноя. И вторият сезон е доста тегав за смилане, особено с осъзнаването, че е базиран на деянията на реално злодействали чудовища. Разнищването на мозъците им обаче е безкрайно интересна материя, която си струва тревожността в стомаха.

Klaus – и след психопатиите, нещо затрогващо, забавно и настройващо за празничния сезон: “Клаус” е много необичаен поглед върху легендата за дядо Коледа, поднесена с чувство за хумор и прекрасна анимация. За всички непораснали деца, които обичат магията на Коледа.