„Apocalypto“

Колкото и подготвена да бях, се оказа крайно недостатъчно.
Завладяващата визия, натурализмът и напрежението правят от филма истински masterpiece. Тъй като сетивата ни са вече безкрайно привикнали на насилие, не мога да кажа, че бруталността ме потресе. Не споделям и мнението, че Мел Гибсън бил луд, за да направи такъв филм. Не виждам нищо лудо в това да се заемеш с един грандиозен проект, да го проучиш в детайли, и да представиш своята гледна точка – силна, разтърсваща, реална. Киното е толкова изчерпано откъм свежи идеи особено напоследък, че филми като Апокалипто поне за мен са свежа глътка въздух…
Още виждам онези какаови очи на момиченцето, изричащо зловещо предсказание, украшенията, част от които ми се струват безкрайно болезнени, изрисуваните тела, нечовешкото умение да оцеляваш, защото това е най-естественото нещо в онези времена, продължавам да разсъждавам над мислите за страха в началото…
Не мога да си представя диалога освен на тези местни наречия, което прави нещата автентични.. Музиката, естествено на Джеймс Хорнър, е тотално разбиваща…
Силно се надявам там, откъдето извира това вдъхновение, да има още много.