Някои неща, магическите неща… – част II
Уилям Уортън
Днес прибрах някои от картините ми, рисувани преди две години от една от галериите. Предстои ми да си взема и другите и да им търся ново място. Не знам откъде произтича тази необходимост да се „събера” и преподредя отново, но се чувствам добре. Избърсвам неизбежната прах, поглеждам ги.. и виждам огромна разлика с тези, които готвя за изложбата.. Странно е, сякаш не съм ги рисувала аз, а някой друг. Някога, преди много време. Изпитвам мигновено, заливащо желание да ги извадя от рамките и да рисувам отгоре. Не се питам има ли смисъл, погледът ми е толкова друг, че импулсът ме удря челно и трескаво – бързо, да изцапам пръстите с пигмент, да направя нещата по-красиви, по-мои, по-по…
Уилям Уортън
Най-често хората ме питат две неща: кога успяваш и да рисуваш? (тези, които знаят че всъщност работя друго) и „И как сега ги рисуваш тези лица?”… И на двата въпроса няма прост отговор. Може би чудото да успяваш да правиш много неща, се корени в силата на желанието да ги правиш. Или пък е чисто и просто предимство на характера и нюанс на способностите. Като умението да балансираш успешно на много фронтове и да изпитваш наслада от това.. Колкото до рисуването.. ех, това вечно човешко любопитство да разчлениш нещо на съставните му части, за да разбереш „как и от какво е направено”… Все си мисля, че процесът на създаване, както аз обичам да го наричам, е наградата за твореца, така, както крайният резултат е наградата за всички останали, защото той вече не му принадлежи. Да се оставим на тайнственото привличане на магията. Има още какво да научим за това, как да се наслаждаваме, без да разгадаваме. Щипка мистика прави нещата по-вкусни, или?
Уилям Уортън
Да рисувам лица без конкретна прилика, е особена свобода, която дава размах на въображението и която осъзнавам едва след поредната поръчка. Определено не мога (и май не искам) да се впиша в очакванията на хората, които искат да видят себе си в моя картина. Просто не се получава, защото точно тези очаквания сковават фантазията. Трудното e (и дали необходимо) да обясниш, че дори подсказаните цветове, настроение, заряд, всичко се пречупва субективно през очите ми и е невъзможно да бъде каквото е в представите на друг човек. То е, като някой да ми разкаже сън и да очаква да го нарисувам. Сещам се за една сцена от Модилиани, когато той рисуваше момиченце, чиято майка непрекъснато сновеше като квачка около него и мрънкаше как не си приличала, докато той не й връчи четката, за да го нарисува сама :о). Мдам. Очакванията не са добро начало. По-скоро отворените към чуждите емоции сетива. Все някъде сред тях ще откриеш себе си.
Уилям Уортън
3 Comments
emy
много добре ни се скара за любопитството – браво :))) направо се засрамих – то си е написано на самия сайт, че става дума за магия, а аз питам „как успяваш“ – с магия естествено 😉
колкото до картините, които сякаш е рисувал някой друг, не мисля – те са си много твои. просто ти си станала по-сложна, по-многопластова и искаш да напластиш и тях. недей – те са „ти“ по времето, когато си ги рисувала. сега просто рисувай нови – така, както усещаш нещата сега. може да им слагаш и дати като добавка на подписа – ще е интереснослед години да ги разглеждаш в хронологичен ред 🙂
днес още един мой приятел ги видя на сайта за първи път и ми писа „моля те, когато я чуеш, й кажи, че прави чудесни неща!“. знаеш ли коя най-много го очарова – guess 😉
acrista
хехе, колко се радвам че те има, мила! такъв генератор си за нови идеи, какъвто може да бъде само един лъв (скромни сме, иначе :о)))
непременно благодари на човека от мое име :о)
?nfinity
Защото рисуваш с дъх.Знам това.Усещам как ресниците натежават, после притваряш очи и се ражда тази тиха нежност…И всяко петънце по пръстите пречиства отвътре.
Само никога не спирай…Безкрайна…