„Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци“

Исабел Алиенде вероятно е най-известна с „Къщата на духовете“. четох книгата преди години, след като бях гледала филма – изключително разтърсващ и силен като актьорски състав. Сравнена с него, книгата е доста различна като тон – още тогава усетих леко ироничния, почти трагикомичен начин да пресъздадеш драматизма на една история, който е характерен и за други южноамерикански автори (както се убедих впоследствие).

Макар да не съм попила всичко, което се нарои от Исабел Алиенде напоследък, очевидно е, че Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци, е по-различна от останалите, дори само, защото е твърде забавна и написана почти (изцяло) за собствено удоволствие. Както ни уверяват на гърба на книгата, тя е коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на сетивата и обширна библиография на чувствеността, като е използвана неописуема смесица от силата на народната мъдрост (аз бих добавила фантазия) за афродизиаците, поеми, източни еротични текстове, социологически изследвания и дори магически и алхимически формули.

Исабел Алиенде изкусно отваря сетивата за най-различни видове глад (if u know what I mean), така, както го може само една интелигентна и поживяла си жена, в зрелите си години, която може да си позволи да превърне собствените си преживявания в пъстри и сочни еротични анекдоти. just listen:
„В една от онези сутрини на кафе и хрупкави калории аз признах на своя приятел за един от чудатите си еротични сънища: в него аз бях Рубенсова матрона, само че малко по-стара, и припках гола, като закръглена фея в омагьосана градина, където растяха аспержи като дървета, месести манатарки, невиждани патладжани и всякакви видове меки плодове, от които се процеждаше гъст, златист мед. В приказното кътче имаше и животни: патици с портокал, печени фазани, зайци във винен сос, карамелизирани прасенца, както и два-три калмара, запържени с чесън. Докато описвах халюцинациите си, Робърт крадешком попиваше потта от челото си, и вероятно за да се разсее, стисна един молив и с невероятна лекота нарисува върху книжна салфетка възпълна нимфа…“

Забавлявах се искрено от първата до последната страница (на места се смях с глас и сълзи), не само радвайки се до дъно на фриволния и ексцентричен тон на разказвачката (с който тя брилянтно борави), но и попивайки въпросните чувствено-хумористични картини на сатири и възпълни нимфи на Робърт Шектър, щедро пръснати из цялата книга, и прекрасно тематично съобразени с различните глави.

Тук е моментът да споделя една от специалните рецепти, в частта Десерти, описана така:

Шоколадов мус

Този десерт е афродизиак в най-висша степен, задължителен е както за всеки добър ресторант, така и при специална покана за любов. Съществува в много разновидности, тук ви предлагаме най-простата рецепта. Ако не се получи, мълчете си, преструвайте се, че е станал точно такъв, какъвто сте го очаквали, и го сервирайте в чаши. В случай, че дори така не придобие приличен вид, използвайте го за сластни масажи..

Продукти:
170г натурален шоколад
3 супени лъжици силно кафе
2 яйца с разбити отделно жълтъци и белтъци
1/2 чаена чаша гъста сметана
1 супена лъжица портокалов ликьор
няколко капки ванилия

Приготовление:
Разтопете шоколада в кафето на бавен огън. Добавете жълтъците, разбъркайте и варете 2 минути. Дръпнете от огъня, охладете и прибавете белтъците на сняг, сметаната, ванилията и ликьора. Замразете в чаши, украсени по ваш вкус.

На останалото се насладете сами… :о)