Ерата на патладжана

Неслучайно са казали хората, че една жена „прихванат ли я лудите“, трябва мигновено да се намери финансиране за чифт нови обувки или… за кофа с ярка боя. В моя случай този пост го слагам в графата „просто да си наумиш нещо“ и „речено-сторено“ – един ден се събудих с идеята, че ярко червената ни стена в хола „вече не ме кефи“ и какво какво да бъде – естествено, че “декадентско патладжанено“ (както прочетох в една енциклопедия за цветовете).
Та, от зараждането на идеята до реализацията й ни трябваха точно 4 дни, през които дори сменихме боята с по-тъмна (за да е точно каквото съм си наумила), а мацката в магазина на Levis сигурно никога не беше бъркала точно този цвят и с леко недоверие гледаше как 15 минути избирам в пълно мълчание театралния нюанс. Ако трябва да обобщя, тези мигновени  промени са страшно удоволствие, не се страхувайте от плътните цветове, а и картините винаги стоят убийствено на тях!  Затова следвайте си смело хрумванията и се наслаждавайте на различните усещания, които носят!