„Skyfall“
Фактът, че три дни след като гледах Skyfall, продължавам да се връщам към него в мислите си, е сигурен знак, че Сам Мендес е създал нещо, което сграбчва за гърлото. И няма как да е по друг начин – това е трети филм от поредицата с Даниел Крейг, който още в Казино Роял внесе необходимата доза съвремие в образа, тук е мрачен, възкръснал от мъртвите, непоколебим, решен да направи, каквото е необходимо, а Хавиер Бардем е съвършеният злодей, от който те побиват тръпки преди още да се е появил… Няма как да не се възхитя на типичния чаровен британски диалог (с повече в неизказаното, отколкото в самите реплики).. В този филм лъсват проблемите и противоречията на съвремието – врагът е в сенките и няма ясна дефиниция, отминали са времената на избухващите писалки, но от друга страна “the old ways” все така работят безотказно (като нож в гърба например)… Юбилейното издание радва с повече естественост, няма излишни показности, няма очевидно смешни супергеройски ефекти, (които неизбежно водят до скептична усмивка и коментар “да бе да!”) и с няколко ретро препратки връща спомени от предишните бондовски ленти. И оставя усещане за спокойно харесване.
