Жалко

Това си мислех още в началото на чакания (признавам) с известни надежди филм, събрал за втори път и то за повече от едно кафе Пачино и Де Ниро. Не се доверих на коментарите, преди да го гледам, защото реших че трябва сама да се убедя, че е далеч от класиката в жанра Жега. За съжаление, след края на филма, коментарът на Янко Терзиев за Капитал Лайт ми се видя направо снизходителен. Може би от уважение към двете кино легенди. на мен те ми се сториха безумно остарели, неподходящи за ролите и на моменти наподобяващи двамата старчоци от Мъпет шоуто. Запитах се какво ли ги е мотивирало да се съгласят да участват в такова невероятно клише, което е слабо и с безкрайно изтъркан сюжет, и единственото, което ми хрумва е, тръпката да са заедно пред камерата. През цялото време не можех да се отърся от усещането, че Де Ниро ей сега ще се нахили в стил Анализирай това/онова, а за Пачино може би е време да помисли за друго амплоа. Просто ми е жал да ги гледам как се опитват да поддържат един преборен от времето имидж. всъщност това остана като кофти привкус от целия филм – колко е безмилостно времето – най-вече към филмовите ни идоли..