Истории оттук-оттам
Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия.
Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме..
Истории оттук-оттам – любимата Джоан Харис, този път в провокативни и много разнообразни истории, под формата на разкази.. Със задоволство забелязах, че съм изчела всичко нейно, което е издадено у нас, а с неудоволствие виждам на сайта й, че има още, което все още не е стигнало тук, мрън..
Вещицата от Портобело – добрият стар Коелю, тази книга погълнах на един дъх, историята на Атина ми хареса дори повече от Брида, от която малко неща останаха в съзнанието ми. за съжаление, и двете са далеч от първите книги, които преобърнаха доста пластове в мен..
Жива жар – трета книга на Трейси Шевалие, след Момичето с перлената обица и Дамата и еднорога. Тя разказва толкова увлекателно и картинно, че за няколко дни почти се пренесох в романа и заживях с героите. Не мога да кажа, че се отличава с някаква виртуозност – по-скоро типично лятно четиво.
Нефертити – този роман беше изненада в купчинката, получих го като подарък за рождения ми ден. Също го погълнах за 2 дни – интриги, амбиции и жажда за безсмъртие с цената на всичко, на фона на злато, жреци и богове в Древен Египет. Беше ми интересно, въпреки че художествената измислица със сигурност е 80% за сметка на историческите факти..
Гоген – може би една от най-ценните книги от поредицата Импресионистите разказват. Нетрадиционното е, че книгата съдържа писмата на художника до приятели, роднини и колеги, без техните отговори, и доста добре описва чепатия му характер, допълнително обострен от непреодолимата жажда да твори на всяка цена.
На опашката сега са: Другата Болейн и Защо толкова малко успяваме?
