Добрият стар Инди

Ех, така не бях се забавлявала от доста време! Трябва да призная, че филмът успя доста успешно и още в първите минути да ме върне в детските ми години, когато по време на режима на тока, докато играехме шах и табла на приглушената светлина на петромаксова лампа, брат ми ми разказваше многокартинно приключенията на Инди в търсене на изгубения кивот. Сега, след толкова години и три феноменални филма, неизбежната усмивка, която се лепна още в началото на лицето ми, не слезе до края – то не бяха приключения, не бе чудо! В един момент дори ми хрумна, че Умирай трудно 4 има силна конкуренция в лицето на Инди 4 – няма такива безумни сцени и оцеляване :о))) Като сцената, в която Инди го возят на мотор, лошите го изтеглят през прозореца в кола, където се почва яка тупаница, той ги пребива, изпълзява през същия прозорец и отново яхва мотора, който през цялото това време се движи успоредно! Все пак най-впечатляваща и емблематична за мен си остава трудната за описване, изпълнена с огромна досада тип защо-ме-занимавате-с-глупости физиономия на Харисън Форд, запазена марка за всичките четири филма. На моменти тя прераства в нескрита гордост към младия Джоунс, който макар да си вади гребенчето на всеки пет минути, за да заглади алаброса, се оказва достойно копие на баща си.
Макар че чух отзиви, колко бил тъп филма и че нямал никаква логика, аз отидох с нагласа за забавление и го получих на сто процента. Определено си заслужава да се види, аз лично много се израдвах и на неотразимата Кейт Бланшет (в ролята на желязна украинска алчна за познание героиня на социалистическия труд), която явно ползва Drei wetter taft, защото при неспирната бясна гонитба и екшън през цялото време, бретонът и не помръдва и с косъм. Но това все пак е нищо, сравнено с оцеляването на Индиана след мощен ядрен взрив, скрит в стар хладилник, след което излиза, изтупва си шапката и отива на среща с досадниците. Абе няма какво да го разказвам повече. Просто трябва да се гледа, ама с добре затегнати колани.