Няма място за слаби мъже

Напоследък успях да изгледам три силни филма, единият от които спечели и Оскар за най-добър филм. Всъщност, да си призная, останах леко разочарована, след като отделих 2 часа на No country for old men. Безспорно братята Коен са много талантливи момчета, по свой си особняшки начин, обаче не разбрах кое точно му беше изключителното на този филм, освен идеята за иронията на съдбата, която след зверско преследване и десетки размазани в кръв трупове, отреди най-обикновени крадци хлапета да извъртят хода на историята. Нито кой знае колко оригинален сюжет, нито чак толкова разтърсваща игра, като се прибави и липсата на каквато и да е музика, тотално ме загубиха за каузата. Иначе, да, от гадната мутра на Хавиер Бардем с олигофренска прическа (много му се отдава да играе гадове, ей) и методичните му убийства, те побиват ледени тръпки. Но нищо повече. Филмът дори ми напомни по един неприятен начин за един от последните филми на Ричард Гиър – The Flock и остави остър кофти привкус. Почти веднага след него изгледах 3:10 Yuma, който кротичко си преседя една година, преди да му отделя правилното време. За мен той е пъти по-стойностен от Кучетата, най-малкото, защото поне налага идеи за ценности. Пък и винаги е приятно да видиш Ръсъл Кроу като не толкова лош злодей, в компанията на Крисчън Бейл (когото трудно понасям принципно, но тук си извоюва уважение). Триото мъжкарски филми заформи суровата физиономия на Даниъл Дей Луис в There will be Blood – какво да споделя за него, доста трудно се гледа, защото е точно като пейзажа на земите, за които се разказва – сухи, камъняшки и напоени с петрол и прах, точно като душите на героите, в които в изблик на откровение Даниъл Плейнвю казва, че вижда само най-лошото. Музиката стърже от първите кадри под лъжичката по един мрачен и депресивен начин, прекрасно допълващ историята, и въпреки че ми идваше да се гръмна от нея, не мога да не призная, че оскарът за мъжка роля си е напълно заслужен.