Краят на една ера (Good-buy, Chateau!)

Седмица след като сме си тръгнали от Шатото, ме застига усещането за безвъзвратна загуба. Не мисля че някога съм страдала така за място, както за това. И въпреки че тъгуването започна още миналото лято, когато научихме, че любимото на толкова дигитални номади Chateau Coliving престава да съществува в досегашната си форма, тези дни окончателността на факта ме залива като цунами.

Последните пет години това място беше бягство и убежище, подари ми сливане с природата, среща с прекрасни хора, добър сън, но най-вече истински, дълбок покой. Малко са местата, където мога да се отпусна и да забравя за света, да дишам издълбоко и да чувам себе си.

Неслучайно след първия път се завръщахме тук неколкократно и без усилие почувствахме мястото като истински дом.

Влюбих се в тази част на Нормандия от пръв поглед и тя завинаги ще си остане в сърцето ми. Китните и елегантни селца и градчета, поддържаните градини, сините хортензии, зеленото, боже това зелено!, прохладата, простора, количеството небе, птиците сутрин, разходките под огромните дървета.. Огромните и празни плажове при отлив, вдъхновението да поискаме да имаме свое място, на което да пресъздадем това усещане за хармония и покой…

А хората в Шатото? Извън общността ми е трудно да обясня стойността на съвместните преживявания и сътворените спомени… Разговорите и танците около лагерния огън, готвенето в пълна кухня за поредната семейна вечеря (а след това и почистването на оглушителна музика), филмовите вечери и игрите, дневните пътешествия из района, рождените ми дни… уау, рождените ми дни… Смехът, забавлението, но и дълбоките разговори и опознаването на хората, с които кликваш…

Шатото промени много животи и гледни точки, включително и нашия. Толкова завихрена енергия с позитивен заряд.

Нямам идея как ще пусна това място. Но също така осъзнавам, че животът е низ от периоди и сега настъпва краят на този период.

Каква привилегия да преживеем всичко това. Не мога да не бъда безкрайно благодарна, че я имахме.

Малко снимки и едно кратко видео от този сладко-горчив юли: