За изложбата на Александрина Караджова "Сред звездите"

Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.

Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.

През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.

Като художник, който през целия си творчески път изследва женствеността във всичките й превъплъщения, балетната тема дойде към мен някак съвсем естествено. За мен балетът е еманация на грация, нежност и изящност. И въпреки че темата е твърде често използвана в изкуството, вярвам, че всеки художник има свой собствен поглед и подход към нея.

Моята интерпретация е плод на дълбоката ми сетивност и емоционалност, на умението ми да улавям най-фините трептения в света наоколо, на дълбокото ми уважение към онези безкрайни, тежки часове труд и подготовка на танцьорите, често оставащи невидими за публиката, както и на възхитата и възторга ми в края на всеки великолепен балетен спектакъл.

След създаването на първата картина, започнах сериозно изследване на балетни пози. Прегледах стотици, докато се спра на онези, които „ми проговориха“ и ме докоснаха. За мен беше важно колекцията от картини да е разнообразна, за да ми е интересен творческия процес.

Другото важно нещо за мен беше референтните снимки да са легитимно използвани – някои от тях закупих, за други отправих запитвания към авторите за интерпретиране, трети са от сайтове за свободно използване на фотографии или от специализирани сайтове за художници.

По отношение на техническата част – изцяло изпълнени с маслени бои върху лен, много от изложбените картини са частично вдъхновени от декоративната ми серия „20 малки чудеса“, като използвах масло с различни металически ефекти – бронз, мед и два нюанса злато. Вплетени в звездното небе, в роклите на някои от балерините и част от останалите елементи, при определена светлина, те придават особена „живост“ на картините и съвременно приказно излъчване.

Подготовката на идейните проекти за картините продължи няколко години, като част от тях впоследствие завърших като малки формати оригинали. Те ми помогнаха да разработя цветовите схеми за големите платна – предимно ограничени палитри (смесване на максимум 5-6 цвята бои), което винаги прави процесът по-експедитивен и лек за постигане на нужните нюанси, когато работя много последователни дни наред.

В картините съм комбинирала техники – някои са почти изцяло рисувани с шпакла, други – с шпакла и различни видове четки, а има и такива, в които съм използвала само меки четки с изкуствен косъм.

Изборът на сюжетите и позите беше предопределен от желанието ми всяка от картините да разказва своя приказна история, пресъздадена със стремеж към минимализъм и усещане за сюрреализъм.

Размисли от студиото

Всеки ден беше различен като усещане, емоционално състояние и настроение, ниво на енергия, светлина, физическа издържливост, търпение. По време на последните девет изключително интензивни творчески месеца, нагласата ми беше, че картините ме водят, а аз ги следвам и каквото се получи интуитивно – това е, защото вече имах ограничение във времето.

Преди да започна да рисувам всеки ден, изключвах телефона си и прочитах стиха към конкретната картина на статива, за да „вляза“ в определено емоционално състояние. След това внимателно избирах музиката за този ден, която варираше от цигулката на Mari Samuelsen, през чувствената Melancolia на Buika, и от медитативните звуци на делфини до яките парчета на Teddy Swims, Beth Hart и Poets of the Fall.

Докато течеше процесът на интензивна работа, често си мислех за предизвикателствата, които сами поставяме пред себе си… В моя случай – големи формати (за собствените ми стандарти) платна, рисуване с краен срок, снимане на част от процеса (към което все още изпитвам вътрешна съпротива, защото смятам акта на творчество за нещо много лично и че все пак трябва да остане малко тайнственост около него).

През този период бях фокусирана до невъзможност – за да съхраня енергията си, безброй пъти казвах Не на какви ли не покани; в студ, дъжд, жега – ставах рано и отивах в студиото като войник, защото имах цел и исках да я осъществя по най-добрия възможен начин. Противно на общоприетото схващане, устойчивостта и дисциплината са огромна част от създаването на значима колекция картини и наистина те направиха реализирането на този проект възможно.

Останалото беше подхранване на вътрешния ми пейзаж с красиви и внимателно селектирани неща (например месеци наред вечер четях само фантастика – цялата Фондация на Азимов, целия Дюн, всичко на Лиу Цъсин; общувах с малко, но все съзидателни хора; гледах много подкаст интервюта и целенасочено се изолирах от злободневие, ниски вибрации и свръхстимулиране на сетивата.

Ако сте стигнали дотук с четене, а не със скролване, браво на вас :). Както става ясно, бидейки почитател на дълбочината, а не на плъзгането по повърхността, зад моите картини стоят много неща. И все пак,

Какво е посланието на изложбата?
В началото си мислех да я нарека Копнеж по изгубената невинност. После реших, че в този пощурял свят ще взема да прекаля с поетичността и никой няма да дойде на откриването :).
Но шегата настрана, в картините съм вплела моя нестихващ копнеж по красотата, съзерцателността, ефирното, възвишеното. Тя е искреното ми преклонение пред изящността, грациозността, деликатността и чувствителността.

Изложбата „Сред звездите“ е преди всичко награда за мен самата. С нея празнувам вечната и универсална женственост, но също и даровете на моята собствена зрялост, които неминуемо съм запечатала във великолепието от цветове и приказни елементи върху платната.

Какво ме вдъхновяваше през дългия творчески период?

„The Art of Movement“ and „The Style of Movement“:

Двете великолепни издания получих като подарък и безспорно бяха първоначалното вдъхновение за създаването на картините от изложбения материал. Повече за проекта на двамата фотографи ще откриете на Instagram профила им

Софийска Опера и Балет

Почитател съм на всички техни балетни постановки и с удоволствие споделям отзиви за някои от спектаклите тук на блога. Те са огромно вдъхновение и източник на зареждане. Респект за невидимия труд и упоритостта да създават красота и да радват публиката с нея.

Книгата на Рик Рубин „The Creative Act: A Way of Being“

Идеите на Рик за творческия процес буквално ме „хванаха за ръка“ и ме преведоха през изтощителните месеци в студиото. Никой досега не беше валидирал за мен с такава дълбочина и разбиране артистичните казуси, познати на всеки творец – от определенията му за (не)търпението и успеха, през липсата на академична категоричност за един – единствен „правилен“ начин за създаване, до схващането, че всяка картина е просто отражение на това, кой си точно в този период от живота и приемането на това, те освобождава от творчески блокаж, непостижими очаквания и измамен натиск за величие.

Документални и игрални филми за балета: