2 чудесни дни в Атина

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо.

Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години.

Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow. Взема ни Димитрио, и слава богу, точно преди трафика на пиковия час, културно ни доставя в Плака, където е хотелчето ни Acron Athens.

Тук отварям една скоба за хотелите в Атина. Докато правих проучванията за това пътуване, изгледах отзивите на десетки хора в Youtube и в още толкова блог статии, ми се стори, че има някаква истерия стаята ти в хотела в Атина непременно да има гледка към Акропола. Разбирам, че това си е Инстаграмско нещо – да пуснеш снимка как от леглото гледаш символа на Гърция, но това „удоволствие“ е ненужно скъпо и също така непрактично. Затова ние се спираме на по-непретенциозен вариант – тих, малък хотел, който дори няма рецепция, но е в сърцето на Плака, на 8 минути от Музея на Акропола, а в стаите има coffee corner, което ме спечелва окончателно.

Забавни съвпадения: една от предварително препоръчаните таверни Psarra’s Tavern, за която чуваме суперлативи и от Димитрио, се оказва на няма и минута от нашия хотел. Тя е типичното китно място, каквото в Плака има много: безброй маси, разположени по излъсканите мраморни стъпала на тесните улички, с очарователни нацъфтели бугенвилии, весел звън на прибори и реч, за каквато се сетиш: английски, немски, френски, полски – сезонът тук вече е започнал и е пълно, но все още не е неприятно.

Като за първа вечер, веднага се гмурваме в местната кухня: едноименната салата на таверната, крехко агнешко и мусака в гюведже. Препоръките са съвсем на място. Готвят великолепно. Отличен старт на почивката ни.

Денят завършва с кратка разходка из нощна Плака.

21 май, вторник

След приятна закуска под сянката на бугенвилиите в кафе Мелина, решаваме да се отдадем на малък ленен шопинг и това се оказва безкрайно добра идея предвид температурите и програмата за следващия ден. Три панталона, рокля и две ризи по-късно и вече започваме да усещаме, че сме в отпуск 🙂 Всичко е гръцка изработка, от прекрасен лен в ярки цветове, които за мен са символ на лятото.

За днес съм предвидила в програмата Националната галерия и частната колекция с картини Basil & Elise Goulandris Foundation, но с истинска почуда установявам, че явно в Гърция нещата не са като в останалия свят и вместо в понеделник, тези места са затворени във вторник. Истинско арт разочарование. Затова се отправяме към Музея на Мария Калас, който слава богу се оказва не просто отворен, но и едно очарователно, съвременно и елегантно място, достойно за дива от нейния ранг.

На единия етаж ни посрещат отделни помещения с емблематични за Мария Калас арии от „Норма“ и „Тоска“, нейни интервюта и класове в Джулиард. На другия етаж е „разказан“ животът й по години, с интервюта на нейни учители, с лични вещи, партитури и костюми от опери. Повече кадри от музея можете да видите във видеото за Атина в края на статията.

След като изпълваме душите с оперна наслада, е време за обяд и сядаме в малък, закътан ресторант, отново в Плака, който е поредното ни попадение.

След кратка почивка поемаме към Syntagma square – емблематичният площад на столицата, където се намира старият Кралски дворец. В него от 1934 година насам се помещава Парламента. Тук на всеки час туристите жадно наблюдават смяната на гвардейците, което наистина е любопитна гледка.

Видеото от смяната на караула можете да видите в Youtube канала ни за пътувания Wanderlust Cookies, а за да не пропускате, ви каня да се абонирате 🙂

Верни на себе си да откриваме градините на всяко място, което посещаваме, се гмурваме сред зеленината на Националната градина. Тя се намира точно до Двореца, в сърцето на града, и е глътка живителен въздух сред хаотичния атински трафик.

22 май, сряда

Радвам се, че последвам съвета на вече-не-помня-кой да си вземем билети за Акропола предварително, както и да не се втурваме към него още първия ни ден в Атина, защото би било твърде стресово. Месец по-рано резервирам билетите, като решаваме първо да посетим Музея на Акропола, после да катерим хълма.

Тъй като не сме от най-ранобудните, избирам часови слот за музея в 9 ч, а за Акропола – в 10ч. Новата система за облекчаване на огромните тълпи с посетители, позволява при избор на часовия диапазон за самия Акропол, да се влезе 15 мин преди или след края му. Тоест ние имаме възможност да влезем от 9:45 до 11:15.

Музеят на Акропола

Модерната сграда на музея е дом на впечатляващо количество артефакти. За много от тях слушаме информация на телефона след скан на QR код. Бързо и удобно. Харесва ми както самата сграда, така и начина на експониране.

Като художник, винаги ми е безкрайно любопитно как са се произвеждали пигментите за боите, от кои минерали, кои от тях са били отровни и кои – безвредни.

Нашите билети за Акропола са комбинирани, тоест важат за няколко от местата, но сме безкрайно неамбициозни и се спираме само на Партенона и на Древната Агора, а от нея – на Храма на Хефест.

Влизаме от входа, който е най-близо до Музея на Акропола и леко започваме да катерим нагоре, въоръжени с вода, шапки и слънцезащита.

Това красиво нещо е Ерехтейон – древногръцки храм в йонийски стил, посветен на Атина Палада, Посейдон и Ерехтей, и е част от архитектурния ансамбъл на Атинския акропол. Построен е на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за покровителството над града. Към светилището има три портика – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна вместо колони има шест скулптури на девойки. Според преданието, за техен модел служи момиче от областта Кария, откъдето идва и наименованието им кариатиди.

И покоряваме величествения Партенон – главният древногръцкия храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос.

Още малко чистосърдечни съвети: непременно си вземете билети предварително, опашките в края на май са огромни, а в сезона сигурно можеш да припаднеш на тях.
За мен вариантът първо музея, после хълма е по-добър, защото след това си доста каталясал; вода, шапки, слънцезащита са задължителни, че даже и нещо леко за хапване; ефирни ленени дрехи – най-доброто при безмилостните летни температури.

Тъй като излизат безброй сайтове за купуване на билети, слагам тук тези, от които аз резервирах предварително и на входа показвах от телефона:
Acropolis Museum – https://www.theacropolismuseum.gr
Acropolis – билети от официален сайт: https://hhticket.gr

След щурма на хълма и Храма на Хефест, сядаме за заслужен късен обяд в Псара, на две пълни чинии с dolmades (сармички) и си подаряваме жадуван следобеден сън. Днес всъщност е рожденият ден на Саш и за вечерта съм планирала истинско кулинарно преживяване:

в CTC Urban Gastronomy с Michelin звезда за 2023.

Правим приятна вечерна разходка от Плака до Тисио, където в една не особено туристическа зона е къщата, в която се намира ресторантът. Запазила съм маса в прохладната градина и ни очаква blind testing на 11 степенно меню.

Мястото е изключително приятно, около десетина сервитьори се движат плавно между масите и се грижат преживяването да е на ниво. Скоро започва ритуалът по поднасяне на храната, която бива живописно презентирана. За всяко ястие получаваме кратък инструктаж, за да му се насладим така, както повелява визията на Шеф Алекс. Започваме с три стартера, в които не всичко е каквото изглежда 😉

На този етап вече ми идва да се изтърколя под масата, всичко е феноменално вкусно, но не трябва да си вкусвал нищо ден по-рано! 🙂 Въпреки че това съвсем не е първия ни Мишлен ресторант, тук наистина си личат усилията и вниманието към детайла, за да се превърне комбинацията от вкусове и презентиране в незабравимо (и епично 😉 кулинарно изживяване.

С него достойно приключват двата ни дни в Атина. Остава още много за друг път, но сега е време за следващия етап от пътешествието: на другата сутрин от пристанището се отправяме към о. Порос, където ще се отдадем на заслужен годишен отпуск.

Видеото ни от Атина, което е на пътешественическия ни Youtube канал Wanderlust Cookies – абонирайте се и „пътувайте“ с нас: