„10 години магия“
Докато се прави новия дизайн на сайта, събирам тук материалите от събитието, с което отпразнувах десетте години от създаването на сайта acrista.com…
Събитие като това е напълно сравнимо с айсберг – гостите стават свидетели на мъничкия връх, който е видим над повърхността, а най-близкият кръг хора – на целия дълъг и на моменти мъчителен процес от „кухнята“ – месеците събиране на идеи за картини, дните, прекарани в рисуване и снимане, и администриране, нервите и съмненията, лашкането от почти паническото „нямам никаква концепция какво искам да бъде“ до дълъг имейл с идеи как да изглеждат нещата, обмислянето на сценария за видеото, забавлението при заснемането му, месеца със зверска кашлица и болки в гърба (за да е още по-сладка подготовката), „раздаването“ на задачите на участниците, рамкиране и разнасяне на картини, рисуване и печене на бижута, тестове на проекции върху рокля в невъобразими часове от денонощието, писане на стихове по гърбовете на картините…….. За да стигнем най-после до вечерта… преживявам и двата ужаса на всяко важно събитие: дали ще дойдат гости и дали всичко ще мине както е планирано… от един момент нататък съм толкова изтощена и претръпнала, че единствената мисъл, която ме държи, е: давам най-доброто от себе си, да става каквото ще… И това явно е правилната нагласа.. Да не се опитвам да контролирам нещата (твърде много) (ще се науча, скоро, обещавам) :о)… А докато в последните часове тече нещо като репетиция, хем се забавлявам, хем вече ми идва да се гръмна с пушка двуцевка и за сетен път си задавам все така актуалния въпрос защо си причинявам такива неща… (И тук се сещам за текста от 2006, с който Ира ме изненада малко по-късно вечерта, мисля, че отговорът си е все същият…)
Всъщност 9 април беше наистина това, което исках и което последните 10 години заслужиха да бъде – празник! Хубави емоции в пълна, цялостна, цветна, моя си вечер, съвършена по един несъвършен начин… Така не съм се вълнувала много отдавна и цялото изтощение и умора и напрежение се стекоха в една капчица триумф, която описана с думи звучи така: струва си всяко проклето усилие, когато чувстваш такава удовлетвореност в сърцето си и съзираш такава еуфория в погледите на хората около теб!!
И отново: благословена съм и неописуемо благодарна.
Видео кадри от вечерта „10 години магия“:
Кратък документален филм, заснет специално за начало на вечерта:
Репортаж на Канал 3 >> (от 7:07 мин.)
