Януарски филмов микс
King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.
Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било. И все пак това е почти непоносима за гледане дисекция на едни коледни празници, дни на радост, принципно, но през които на Дайяна й е идвало да вие и крещи, но почти се е усмихвала, натъпквайки негодуванието си от отнетата свобода и усещането за самота и непригодност дълбоко в себе си, като в парцалена кукла. Ако някой си мисли, че е лесно да си “принцеса” (има ли тук изобщо нужда от кавички), да изгледа този филм.
Respect – не знаех нищо за живота на Арета Франклин, познавах само гласа й и най-известните й песни. На Дженифър Хъдзън се пада огромната тежест да изиграе тази дива, която е имала честта да познава и в реалния живот, и го прави с огромен талант и уважение. Иначе историята е като по учебник: детска травма, свръхконтролиращ баща, ранна бременност, бавна слава, голяма любов, която е разрушителна, намиране на “собствения глас”, отстояване на границите, бурна известност, много алкохол и слава богу “завръщане” към корените на госпъла.
Foundation – чакахме дълго за визуалното пресъздаване на този епичен труд на Азимов. С каквото и да се отличава от книгата, хареса ми подхода. Не е нещо невиждано досега, някак по-семпло е от много други фантастични продукции, но те кара да се замислиш. А това е напълно достатъчно.
Hacks – неслучайни са наградите и за двете дами в главните роли. Диалогът на този свеж сериал е фина игра на пинг-понг, между две поколения с разлики от оттук до луната. И все пак има какво да дадат една на друга. Чакам с нетърпение втория сезон.
Nine perfect strangers – ох, ох, ох… уж действието се развива едва ли не в рая, в някаква идилична красота, но тези мини серии всъщност те прегазват като локомотив. Събери няколко напълно непознати с целия им ментален “багаж” и им дай малко айоаска за закуска… Актьорският състав е брилянтен, начело с почти зловещата Никол Кидман с руски акцент. Още не мога да определя всъщност дали ми хареса сериалът…
Mare of Easttown – и тук съвсем заслужени награди, особено за Кейт Уинслет (задето разрешава сложни криминални случаи с немита коса).. Шегата настрана, сериалът е много дарк, но и много добър, скоро не бях гледала този сюжет, но определено си струва.
Only murders in the building – ето нещо по-лекинко, като убийство, разследвано в подкаст и със сериозна доза комичност. То само като видиш Мартин Шорт и Стив Мартин на едно място и ти става смешно. За жалост Селена Гомез има много странно присъствие и вид, за актьорско майсторство няма да говорим (засега), но като цяло сериалът е забавен и това е всичко, което има нужда да знае човек.
