„Шогун“

“Шогун” е от онези книги, които са близки на сърцето ми и към които се връщам през големи периоди от време с еднакво удоволствие. За пръв път попаднах в света на Анджин-сан още като дете и бях запленена от стотиците страници със ситен шрифт. После помня, че филмът по романа с Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне беше истинско събитие за 80-тте години, което ни пренесе в екзотичната история и порядки на средновековна Япония.

Отскоро има съвременен прочит на книгата – новите мини серии по Дисни +. Добре направени, увличат, държат и вълнуват, без излишната бруталност, която напоследък съпътства всички продукции. На мен лично ми излипсва една мъничка идейка страст и драма повече между Марико и Джон, но и така се насладих на историята, актьорската игра, великолепните костюми.

Ако случайно не сте чели “Шогун”, или “Цар Плъх”, всички книги на Джеймс Клавел са достъпни в Читанка. Малко любими цитати от книгата:

“Единственият начин да запазиш тайна е да я прошепнеш насаме в дълбок кладенец при пълнолуние…”

“Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно непрестанно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща изисква усилие. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извивката на цветята, за ведрината на изгрева…”

“Една поговорка казва, че времето може да бъде скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори скала…”

“Силните хора са преди всичко търпеливи. Търпението значи да сдържаш склонността си към седем чувства: омраза, обожание, радост, тревога, яд, мъка и страх.”