„Хана“
“Доста години по-късно – той щеше да нарисува портрета през 1909 г. – в един музей във Венеция тя щеше да онемее пред една творба на Густав Климт, в която той без съмнение бе нарисувал нея, Хана: всичко си беше на мястото, много дългата и права извивка на веждите, също така правият нос, чувствената гънка на червената уста, острите скули на лицето, тежката грива на косите, разпиляна по раменете, но най-вече натежалите клепачи, през които едва се виждаха светлите очи. Климт я беше нарекъл Саломе.”
Сигурно има нещо специално, нещо омайващо и магично в тази книга, щом я чета за трети път за последните няколко години и все със същото настървение, което не ми дава да се откъсна, докато не погълна вече поскъсаното двутомно издание на „Хана“ и „Империатрицата“. Може би тайната е в начина, по който Сюлицер пише – динамично, вземащо дъха, а може би е в самата героиня – жена, успяла в мъжко време, с неумолима увереност в собствените способности, категорична, силна, манипулативна, целенасочена, авантюристична и луда („Само лудите успяват. Другите не опитват нищо.“), но и безкрайно женствена и уязвима по свой си начин. Прототип на Хана е небезизвестния козметичен магнат Елена Рубинщайн. Не знам доколко авторът е преплел истинските събития с художествената измислица, но романът е великолепен. Или за такъв ще го признаят поне онези, които не се страхуват да се срещнат челно с една изключителна и силна жена.
“Бе открила, що се отнасяше до нея, че само по себе си трупането на състояние не е било и не би могло да й бъде цел; движеше я нещо друго, една много по-силна потребност – абсолютната, почти патологична необходимост да оползотворява изключителната способност да създава, която беше в нея и която нито времето, нито възрастта, нито обратите в живота й щяха да успеят да отслабят или унищожат.”
”В търговията има два начина да успееш: или продаваш много евтино и неща, от които всички имат нужда, или подбираш изключително внимателно клиентелата си и я убеждаваш да купува независимо от цената неща, от които изобщо не се нуждае.”
„Какво си мислите? Че ще спечелите пари или ще създадете нещо само с ум, без да поемете никакъв риск? Това е най-важното, малката, милиарди пъти по-важно от парите: да създаваш, да имаш идея и да се бориш с нокти, със зъби и със сърце, та нещата да тръгнат. Адски е важно. Парите идват сами, както медалът при храбрия войник; а с медал любов не се прави, той се подрежда във витрина.
”Всеки проблем има поне няколко решения.”
2 Comments
Pingback:
pagane-pagane
Мисля си – какво ли ме накара да потърся в гугъл натрапчивото име Саломе и как попаднах тук, но няколкото изречения са точно това насърчение от което имах нужда! Благодаря!