Февруарски филмов микс
Още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. Но все пак, време е за Оскари..
Lion – много се плаче на този филм и има защо. Това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. След години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации. По романа „A Long Way Home“ на Saroo Brierley.
Arrival – бавен, съзерцателен, вглъбен, но с точно премереното количество напрежение. Един много различен поглед върху темата сами ли сме във Вселената и какво, ако не сме. Ейми Адамс е достойна за номинацията си за Златен Глобус, а музиката на Max Richter внася усещането за неизбежна трагичност, точно както в Perfect Sense.
Doctor Strange – мисля, че открих любимия си герой от комиксите – нямам идея дали е заради неоспоримия чар на Бенедикт Къмбърбач или е заради самия герой – арогантен хирург, с огромно его, който вследствие на тежка травма малко по малко преживява вътрешна трансформация и овладява супер сила. Философски идеи и брилянтен хумор – както винаги перфектната рецепта за добро забавление.
Moana – красива и класическа бих казала анимация, която е идеална за разтоварване. Препоръчително е да се гледа без дублаж, за да не се изпуснат нюансите, но най-вече Скалата, който е гласът на Мауи. Има там и едно изключително глуповато пиле на име Хейхей, което е просто незабравимо :).
The Sea of Trees – въпреки че е с много ниска оценка от критиката и е доста депресивен, този филм за мен е символ на това, как човек се справя със загубата в живота. Героят на Матю Маконъхи загубва жена си, с която са в сложни отношения от години и след смъртта й отива в „the perfect place to die – The Sea of trees“. това е една безкрайна гора, която се оказва по-скоро перфектното чистилище и изправен на ръба на физическото оцеляване, Артър намира смисъл да продължи напред. Труден за гледане, но с великолепна игра на Матю, който, съдейки и по Free State of Jones и Gold, избира много внимателно ролите си.
Allied – доверието е в основата на всички отношения и подкопаването му може да саботира и най-голямата любов… Хубав филм, но като че ли ми липсваше още дълбочина в образите, нещо малко не му достигна, за да бъде истински разтърсваща и драматична история.
Hacksaw Ridge – Мел Гибсън може да е спорна личност в живота, но като му попадне силна история в ръцете, прави от нея шедьовър. Военните филми едва ли са любими на някого, но не мисля, че този истински случай може да остави някого равнодушен. За силата на убежденията, които правят живота непоносим, но и достойно изживян.
Jackie – високата оценка на този филм според мен се дължи единствено на великолепната игра на Натали Портман. Иначе опитът за представяне на събитията от гледна точка на Джаки Кенеди е нелош, но някак остава във въздуха, без дълбочина и развитие.
