„Тристан и Изолда“

Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така…
Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о)
Признавам, че ми беше много любопитно. Не само заради съвета на един колега художник да пробвам да рисувам на Вагнер. Не. Просто харесвам тази любовна история, отзивите за предишните вагнерови постановки бяха блестящи, а и момчетата от Elektrick.me отново са част от екипа.
Накратко, впечатлена съм. Впечатлена съм от смелостта да поставиш такова произведение, което по мое скромно мнение е предизвикателство и за изпълнители, и за почитатели на музиката (особено за онези, които не са добре запознати с музиката на Вагнер). Впечатлена съм от професионализма и издържливостта на музикантите, от минимализма и визуалните решения на сценографията, от огромния труд, който очевидно стои зад спектакъла.
Иначе за съжаление, едва ли ще се причисля към трайните вагнерови почитатели. Драмата и продължителността на произведението значително натежаха, а немският език за мен е твърде суров. Сега вече разбирам защо наричат Вагнер тежък за възприемане. И все пак – за първо по-сериозно съприкосновение с творчеството му, съм доволна. Интересно е да се види, да се чуе, да се преживеят тези дълги часове (влязох в Операта в 15:30 и си тръгнах в 21:40). А и какво по-хубаво от един необичаен празник?

снимка: bulevard.bg