Тази есен..

Тази есен е някак неочаквано хубаво различна. Мрачевитите дни, поръсени със свеж дъждец разпръскват спокойствие и едва уловима протяжност.. След месеци напрежение и плътна лепкава тегавост, най-после започвам да се пробуждам. Усмихвам се. Усещам будно пламъчето, поизгаснало задълго.. Вълнуват ме мънички, но важни за мен неща.. препрочитам разговори отпреди 4 – 5 години, които ме карат да си спомня коя съм, изпробвам нов грунд и съм ентусиазирана от резултата, с фин филтър подбирам филмите, музиката, събитията, книгите.. Тия дни са отредени на чувствените звуци от цигулката на Lucia Micarelli и отнасящия нанякъде „Third Round“ на Manu Katche.. филмът за любовната история между Коко Шанел и Игор Стравински (дълго отлаган за подходяща настройка) се оказва немалко разочарование – хваща ме яд, че на страстта й липсва дълбочина, а актьорите някак не успяват да направят драмата между двамата творци разтърсваща, докосваща и истинска.., което съответно ме отказва и от романа. Това пък ми напомня, че скоро ще се запиша отново на библиотека (!) просто напоследък двучасовите престои в Хеликон са абсолютно безплодни в намирането на нещо, което хем да провокира мозъка ми, хем да ме накара да си го купя.. Същевременно предстоят няколко малки, но интересни проекта, а Италия все още чака да кажа „хайде!“..
Но… преди всичко друго, тази есен е за мен и всяка стъпка е бавно и дълбоко вдишване.