„Разговори с бога“

Тази седмица, след поредния тежък ден, най-после успях да стигна до дългия списък с филми. изобщо не оспорих вътрешно заглавието, което само се избра – Conversations with God. Помня, че когато преди години прочетох книгата, бях разтърсена от откровените отговори, които открих в нея, на десетки въпроси, тормозещи будното ми израстващо и вечно изтормозено от търсене същество. Заедно с цялата поредица Селестинското пророчество на Редфийлд, откровенията на Шърли Маклейн за духовните й търсения, и чудно-мъдрите идеи на Ричард Бах, Разговори с Бога се оказа за мен една от онези основополагащи книги, които формират светогледа в най-важните години от собственото развитие.
Филмът беше приятна изненада. Очаквах през цялото време да говори „гласът на бога“, а се оказа една драматична история, на фона на нежна и донякъде тъжна музика, показателна за спадовете и висините в човешкия живот, които неизменно водят до кръстопътища, решения и осъзнаване на собствените безкрайни възможности.
След края една прекрасна мисъл остана да кънти като камбанен стон в главата ми: