„Приказка за вечността“

От известно време насам съм в период, в който все по-трудно някоя книга провокира вниманието ми до степен да пожелая да си я купя. Може би, защото не съм сигурна, че ще поискам да я прочета повече от един път. Затова и напоследък предимно практикувам модела вземи-на-заем-прочети-и-върни. Ето че няколкото дни в Бургас обаче, които бяха освежаваща глътка морски въздух, се оказаха благодатни и за престой в книжарница. като в доброто старо време, излязох с цял куп книги, а една от тях взех с идеята за нещо много специално – успя да ме докосне, а може би ще ме провокира и да попиша моята собствена история някой ден…

„Той

Като стъкленица си, носеща опиянението. Изпий го, полей душата си. Изсипи го надълбоко, полей деня на раждането. Ръката ти докосна моята, като ритуално отвличане. Докосна ме целия. Поемам към теб като по въже – нагоре, надолу, във всички посоки, едно шеметно люшкане. Но вече съм завързан здраво, а ти си играеш нежно с въжето, като с тетивата на лък. Колко стрели ще изстреляш в мен? Всяка целувка стрела ли е? Аз така ги усещам. Но сърцето ми не го боли. То иска още.“

„23:22

Той

Харесвам стихотворението в блога ти:

Като река без извор,
потекла спонтанно,
влача след себе си тръни и клони.
Тека без посока
на вятъра спътница –
нямам къде да се влея
и няма за мене сезони.
Такава съм плевелна,
оцеляваща скитница,
живея живота последен.
Не ми е роднина морето,
а само Вселена съседна.“

„Приказка за вечността“
Гергана Турийска, Стоян Динчев