Поезията на Atticus
Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.
Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би „съвременно хайку“ доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание към детайла, разнообразни и оригинални като дизайн, безупречни като качество и толкова тактилни, че ми се иска да ги разгръщам отново и отново. С две думи – вдъхновение!
Atticus може да следвате в Instagram, а тук споделям някои от стиховете, които ме докоснаха:
„Break my heart
and you will find yourself inside.“
„Do not fall in love with me
for I will break your heart
long before you realize
you were going to break mine.“
that scares us,
it's that we have given them
so many of our pieces
that we fear losing
ourselves
when they are gone.
„When I saw you first, it took
every ounce of me not to kiss you.
When I saw you laugh, it took
every ounce of me not to love you.
And when I saw your soul, it took every ounce of me.“
„Does the sun promise to shine?
No, but it will –
even behind the darkest clouds,
and no promise
will make it shine longer or brighter
for that is its fate,
to burn until it can burn no more.
To love you is not my promise
but my fate –
to burn for you
until I can burn no more.“
„The hardest step
we all must take
is to blindly trust
in who we are.“
„True art
comes
from flying
with the madness
so close
you burn
your eyelashes.“
„What of the firefly,
the one I love to chase?
The old man smiled
Love her
he said
but leave her wild,
and the old oak tree I love to climb?
Love her, he said, but leave her wild
the bird that sings that song I love?
Love her, he said, but leave her wild
and the wolf that cries to the old joke moon?
Love her, he said, but leave her wild
and the horse that loves to run wit storms?
Love her, he said, but leave her wild.
And what of her,
the one I love most?
and the old man smiled.
Yes, he said,
you must love her too
but love her wild
and she’ll love you.“
