Под натиск
Тези дни си дадох сметка, че тази година за мен стават десет години (!) откакто (подобно на всички останали) се закачих за манията, наречена социални мрежи. Десет години! Колко много неща се промениха като поведение, създадоха се егати безумните навици… Напоследък покрай темата за минимализма, която все повече припознавам като своя, се опитвам да гледам (на нюзфийда) малко по-отстрани, да не се поддавам на масовото зомбиране (каква беше вашата година във фейсбук, холи крап) и понеже от известно време насам усещам една трайно установена тенденция, искам малко да погравитирам около нея. А тя е, за усещането, че над главите ни има похлупак от задушен, сгъстен въздух, който ни пресира ежедневно, ежеминутно, непрекъснато. и някак неуловимо. Усещането за Натиск.
- натиск да си видим, активен, проактивен, известен
- натиск да знаеш и можеш n на брой неща, защото си минал 40 примерно (обожавам статии със заглавия 5 неща, които всяка жена над 40 трябва да знае, 10 места, които задължително трябва да сте посетили преди 30 и 20 неща, които задължително трябва да имате в гардероба си)
- натиск да си в крак с всички тенденции и да следваш поне 5 гурута в различни области
- натиск да си информиран (защото как иначе ще взимаш „информирани“ решения)
- натиск веднага да отговаряш на съобщенията на страницата във ФБ, ASAP (защото трябва да поддържаш на всяка цена табелката Very responsive to messages, та да не изпаднеш от конкуренцията)
- натиск да си в клишето (да се изучиш, да се ожениш/омъжиш, да имаш деца, да си намериш престижна работа, да растеш в кариерата, да гледаш внуци, да умреш)
- натиск непрекъснато да искаш нещо, защото нещо-то ти липсва (дори вече да го имаш, трябва задължително да е по-нов модел или да е с вкус на трънки, екстракт от живи камъни и аромат на перли от марсово море)
- натиск да си слаб, красив, секси
- натиск да си зает, динамичен, куул
и най-вече: - натиск да си успешен (каквото и наистина да значи това!)
… В своите лекции Брене Браун казва, че в живеем във времена, когато всичко трябва да е easy & fun, а обикновеният живот вече не се цени – задължително трябва да си публичен и твоят успех да е шумен, споделен и публично валидиран, за да си признат за „успешен“. Каква лудост е това!
… Чудя се дали всичко това е силното залитане в едната посока на махалото и какво ли следва в другия му край..
… Понякога изпитвам истинска носталгия по онези малко по-простички времена, когато задължително си звъняхме за рождените дни и четяхме книгите само на хартия. Всъщност осъзнавам, че натискът може да съществува само, ако човек доброволно се поддаде на всички гореизброени простотии и измислени по блогове и редакциите на списания изисквания. Колкото по-осъзнат си, толкова по-малко си податлив на това облъчване…
Пожелавам си (ви) осъзната, бавна и смислена година.
