Октомврийски филмов микс
Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ.
The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС е, че макар да е базиран на случки от 1965 г, всичко в него е до голяма степен актуално и днес.
Zoe – ако имаше хапче, което симулира ефекта на влюбването, бихте ли го взели? А дали бихте се пристрастили към това толкова еуфорично преживяване? Може ли любовта към AI партньор да е по-истинска от тази между човешки същества? Кое всъщност е реално? Много въпроси, все размислящи и засега без еднозначен отговор…
Star Trek: Discovery – малко се постреснах от единиците на ревютата (най-ниската оценка), но после се сетих, че феновете на Стар Трек са почти религиозни маниаци като тези на Междузвездни войни. Да, сериалът не е wow, но установих, че увлича и приятно ме полуприспива заради липсата на насилие и всъщност бих дочакала и втория сезон.
Ant-Man и Ant-Man and the Wasp – бях пропуснала първия филм от 2015 и сега се получи нещо като ант-мен сериал. Чувството за хумор, ах, спасителния хумор, колко добре си пасва с всички филми за супер герои. Свежи и разтоварващи са и двата филма.
Mamma Mia! Here we go again – след мюзикъла в операта, тази част дойде тъкмо навреме. Запазили са свежото настроение, макар и малко по-минорно и пак ти идва да запееш и затанцуваш. като видях Шер на 74, се изкуших и си дръпнах първия романтичен филм, който гледах с нея, наречен Лунатици и … се смях с глас. Ако не сте го гледали – препоръчвам за ретро забавление:)
I can only imagine – не подозирах, че в Щатите има музикален жанр, който се казва Christian music, нещо между поп, госпъл и кънтри. Този филм е за една специална песен, родена от пепелта на тежки и унищожителни отношения и е показателен за сложните последствия на отровното родителство.
Tout le monde debout – както неведнъж съм писала, французите знаят как да правят комедии, тази не е някакъв шедьовър, но е забавна и разтоварваща.
И малък бонус с нещо от списъка с очаквани филми:
